Започват дебатите за минималните осигурителни прагове през 2012 година

Започват дебатите между синдикати и работодатели за минималните осигурителни доходи през следващата година, съобщиха от Българската стопанска камара.

Днес в КНСБ се проведе дискусия с работодатели за уточняване на позициите, като първото заседание на работната група за минималните осигурителни прагове е насрочено за 13 септември.

Големият проблем на икономиката ни е заетостта и стабилизирането на пазара на труда, където ситуацията е критична, заяви по време на дискусията изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.

За пет сектора е ясно с колко ще се индексират минималните осигурителни прагове през следващата година. Това са секторите „целулоза и хартия”, „търговия”, „туризъм”, Централния кооперативен съюз и „Български пощи”, заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров. 

Работодателските организации са се съгласили с предложението на Димитров договарянето на препоръчителните индекси за увеличение на работните заплати да става по 76 икономически дейности, а не по браншове, както е досега, поясняват от БСК. Мотивът е да се постигне по-голяма прецизност.

Спорен остава въпросът за това дали сключените браншови колективни трудови договори да се разпростират служебно върху целия бранш, за който се отнасят. Синдикатите са се обявили категорично за запазване на тази практика, докато работодателите са възразили.

Пламен Димитров е съобщил още, че национално представителните синдикални организации ще внесат вероятно още следващата седмица официално предложение за ръст на бюджетните заплати с 10%, както и за увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2012 г. на 290 лв., информират от БСК.

И двете предложения засега не срещат одобрение от страна на бизнеса.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев изтъкна, че за увеличение на бюджетните заплати може да се говори след сериозни съкращения в администрацията и ако заработи електронното правителство.

„В Европа нещата не вървят добре. Основни търговски партньори на България отиват към дългова криза. Трябва да сме много внимателни, когато правим промени в пазара на труда”, предупреди Божидар Данев.

Той отбеляза, че през последните 3 години средната работна заплата е нараснала с 37% при 10% увеличение на потребителските цени, заетите са намалели с 13%, а безработните и обезкуражените лица са се увеличили с цели 66,6%.

Само през изтеклата година работните места са намалели с 263 хиляди, а заетите – с близо 320 хил. В средата на тази година 46% от активните предприятия декларират нула заети, което е изключително притеснително, смята изпълнителният председател на БСК. Той изтъкна още, че драстично са намалели и инвестициите (особено преките чуждестранни вложения), които пряко влияят върху пазара на труда.

Междувременно от КНСБ съобщиха, че в над две трети от икономическите дейности са разработени предложения от страна на синдикатите и са връчени на съответните социални партньори. Предложените ръстове на минималните осигурителни доходи са  между 3 и 12 на сто.

Общо постигнатите договорености очертават средни ръстове на осигурителните минимуми между 5 и 20 на сто за различните категории, заявяват от синдиката.