Време е да започнем да наричаме настоящата ситуация с истинското й име - депресия. Вярно, че не сме свидетели на пълно повторение на сценария от Голямата депресия, но това е доста вяла утеха. Безработицата, както в Америка, така и в Европа, остава катастрофално висока. Репутацията на лидерите и институциите е все по-ниска, а демократичните ценности са притиснати в ъгъла, пише носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман, в коментар за New York Times.
Последното предупреждение съвсем не е преувеличение. Както от политическа, така и от икономическа гледна точка не трябва да се самозалъгваме с фалшивата утеха, че „можеше и да е по-зле“. Не може да приемаме спокойно високата безработица, само защото не е достигнала нивата от 1933 г. или пък да си затваряме очите за злокобните политически тенденции, само защото все още не сме свидетели на възхода на някой нов Хитлер.
Да погледнем какво се случва в Европа - не защото в Америка всичко е наред, а защото сериозността на политическите процеси на Стария континент като цяло остава недооценена.
Първо, кризата около еврото убива европейската мечта. Единната валута, която трябваше да сплоти европейските нации, сега създава атмосфера на остра язвителност.
Исканията за все по-сурови мерки за бюджетни икономии при липса на реципрочни усилия в подкрепа на растежа са нож с две остриета. Те се провалиха като икономически политики, повишавайки безработицата, без да успеят да възстановят доверието на пазарите.
Рецесията в Европа изглежда вероятна, дори ако приемем, че непосредствената заплаха от финансова криза е овладяна.
02:05 | 14.09.22 г.
