Юл. Узунов: Силовите методи за поевтиняване на лекарствата имат обратен ефект

- В последните месеци високите цени на лекарствата станаха много коментирана тема. В кой случай фирмите биха намалили цените за вносните лекарства у нас?

Лекарствата са стока, която се произвежда само за една страна, и ако не се продадат в определен срок, трябва да се унищожат. Производителят може да намали цената, ако получи гаранции, че ще бъде изкупен определен обем от лекарствените продукти. Сега при договарянето със здравната каса става така, че производителят трябва да поеме на сто процента риска за това, че е произвел определени количества от лекарството, без да се гарантира откупуването им.

Ако се приложат силови методи за намаляване на цените, фирмата ще предпочете да изтегли дадено лекарство от пазара, за да не поема риск от големи загуби. Напоследък темата за цените на лекарствата стана обект на манипулация, защото наистина тези цени в България са едни от най-ниските в Европейския съюз. Има някои изключения, но те са малко.

- Защо чуждите фармацевтични фирми са по-склонни да лишат пазара от дадено лекарство, отколкото да намалят цената му?

Причината е, че компаниите работят и на пазари, които са много по-големи от нашия и там продават значително по-сериозни количества. В този сектор съществува референтно ценообразуване - цената в дадена страна не трябва да е по-висока от цената в определените „референтни” държави. България изисква най-ниски цени в сравнение с осем европейски държави, а с нашите цени се съобразяват Румъния, Гърция и Испания. Ако фирмата намали цената си в България, тя трябва да намали цените и в посочените три държави, където пазарът е много по-голям и фирмата ще претърпи огромни загуби.

Нашето Министерство на здравеопазването се гордее, че налага много ниски цени, но понякога това има обратен ефект, ако фирмата изтегли лекарството от България. На практика се получава така, че в желанието да се осигури най-достъпна цена за пациента, продуктът се оскъпява доста, защото става недостъпен в страната. Ако човек има нужда от него, се налага да го търси в Германия, Румъния или други държави. По същата причина някои нови оригинални продукти изобщо не стигат до нашия пазар.

Бизнес логиката е, че не може на най-малкия пазар в Европа да имаш най-ниската цена. Административният натиск от страна на държавата за поевтиняване на лекарствата крие много рискове, както се вижда от опита в Гърция и Полша, където вече има дефицит за редица лекарства. Добрата политика е да се търси баланс на интересите, като се плаща за нови ефективни продукти, но където има по-евтини генерични алтернативи, включително от български производители, те да получат адекватна подкрепа от обществените фондове.

- Неотдавна големи фармацевтични гиганти обявиха масови съкращения в световен мащаб? Ще окаже ли това влияние в България?

По света има две причини за съкращенията на персонал – намаляване на производствените мощности и силно редуциране на маркетинговите екипи. Всъщност заради това, че са спаднали печалбите, компаниите търсят бързи форми за оптимизиране на бизнеса, за да могат да поддържат добрия си борсов рейтинг. Истината е, че пазарната капитализация и котировките на фармацевтичните фирми на борсата са нещо, което е в пъти по-важно от преките им продажби.

Не очаквам тези сътресения да се отразят много скоро на българския пазар, но със сигурност ще има преструктуриране на маркетинговата дейност в сектора поради засиления натиск за по-стриктно спазване на етичните кодекси.