Ж. Величкова: Ще работим по експортната политика за минералните води

- Какви сокове пием най-много в България?

Лидер в световен аспект е сокът от портокал. У нас обаче най-голямо е търсенето на сокове от праскови и кайсии. Сравнено с Европа и света обаче, там на първо място доминира портокалът, по-надолу в таблицата е сокът от ябълка и много по-малко се консумират напитките от праскови и кайсии.

- Какво значи 100 % портокал?

Това означава, че в този сок се очаква да има само портокал и не може да бъде микс от 2 или повече плода. Има и други записи, като „100% сок от портокал от концентрат“, което ще означава, че концентратът е извлечен изцяло от този плод. За тези, които контролират приема на захар, е хубаво да обръщат внимание на добавената захар, която се описва върху етикетите. Когато на опаковката пише „без добавена захар“, то производителят гарантира, че в неговия продукт няма допълнително подслаждане.

Важно е потребителят да може да чете етикетите. Каквото и да пише отпред на опаковката, всичко е описано подробно на задната й страна.

Има и друга широка заблуда у масовия потребител, че сок, който не съдържа парченца в него, не е истински. Истината е, че законодателството позволява плодовите частици да бъдат отстранявани в процеса на производство и после да бъдат добавяни от същия плод. Някои хора не предпочитат да имат частици в соковете си.

- Какви са тенденциите за потребление на безалкохолни напитки в заведенията?

Наблюдава се един отлив от потребление на безалкохолни напитки в ресторантите и още по-ниска консумация в домашна обстановка. Мерим ръста на продажбите през големите вериги супермаркети. По принцип в ресторантите по-рядко се предлагат и консумират безалкохолни напитки и това е трайна тенденция. Възможно е забраната на тютюнопушенето да повлияе и на отлива на клиенти, а това до някаква степен ще допринесе за спад на потреблението на безалкохолни напитки в заведенията.

- Как може да бъде извършен качествен контрол върху добавената захар?

По отношение на захарността производителите на сокове са обект на строг контрол. Органите имат методи за лабораторно тестване на продуктите. Въпросът е с каква честота и с какъв обем се извършват контролните дейности. Ние очакваме агенцията за безопасност на храните, която редовно прави проверки на пазара, да засили тези проверки.

При соковете значителна част са внос. Това е сегмент от нашия бранш, в който има характерно присъствие на вносни продукти.

Например при водите потребяваме почти изцяло само бутилирани български води. Установеният контрол още от добива през преработката до крайния потребител е много по-лесен, когато имаш местно производство. Когато имаш голямо външно производство и внос, е по-трудно да бъде регулирано качеството на продукта. Органите могат да търсят единствено несъответствие с крайния продукт. Очакваме след летния сезон да се засилят проверките. За нас е най-интересно да проследим, дали всеки произведен сок наистина е направен от плодовете, които са посочени.

- Какъв е процентът на българската бутилирана минерална вода, която се изнася за чужбина и къде се реализира експортът?

Износът на бутилирана минерална вода не е сред най-силните характеристики на нашия пазар.

Ако погледнем в ретроспекция, през 2005-2007 г. износът е бил много малък. Към момента имаме 1,5% износ на годишна база спрямо общото количество, което се произвежда в страната.

Експортът, който реализираме, е в съседните държави Румъния, Молдова и Сърбия. От икономическа гледна точка обаче реализираните количества са несъществени.

Ние работим за повишаване на експортния потенциал, но знаем, че налагането на българската минерална вода на чуждите пазари е много трудно. Ние българите сме си свикнали с нашите води, същото се отнася и за чужденците.

Нека вземем за пример Белгия, която от години работи върху експортната си политика. На нея ѝ трябваха 10 години за да успее да наложи водите си и то на ограничени пазари.

- Отбелязваме ли експорт при останалите безалкохолни напитки?

Една четвърт от производството на безалкохолни напитки се пада на негазираните и разреждащите се напитки. Нашите студени чайове бележат ръст в производството и потреблението, като през първото тримесечие на тази година беше отбелязан 3% ръст и при техния износ.

- Какви средства се инвестират в рекламни кампании на българската бутилирана  вода?

Рекламните кампании са инвестиции, които всяка компания сама заделя и беше естествено финансовата криза да им повлияе. Въпреки това забелязвам, че компаниите се стараят да влагат средства в разнообразна реклама, която се вижда от първия момент, в който човек кацне със самолет в България.

Това, което мога да кажа, е че не съм видяла заделен разход на държавно ниво за реклама или за промоция на натуралните минерални води. Фирмите сами намират средства, за да промотират продуктите си, според совите възможности.

- А какви са инвестициите в сектора?

През последните 5 години инвестициите в сектора на безалкохолните напитки имат различен интензитет. Те възлизат чисто на над 650 млн. лева, като в тях не се причисляват съпътстващите инвестиции. Това са спедиторските фирми, търговските вериги, доставчиците на машини, материали, апарати и суровини за индустрията.

По данни на асоциацията инвестициите в бранша заедно със съпътстващите индустрии са в размер на близо 1 млрд. лева. Това според мен е явен показател за един сериозен бизнес.

Има и други методи, с които мерим значимостта на инвестициите в бранша и това е средната работна заплата на служителите в индустрията. За 2012 г. средният осигурителен доход на служителите в сектора е 811 лв.