Ж. Величкова: Ще работим по експортната политика за минералните води

Жана Величкова е новият председател на управителния съвет на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБН), избрана през тази година.

Преди това тя е оглавявала дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество“ в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Кариерата й в публичната администрация започва преди 16 години и професионално се развива от експертно до управленско ниво в Дирекция „Европейска интеграция” с ключови отговорности - развитие на регулаторната рамка за осигуряване свободното движение на стоки и усъвършенстване на инфраструктурата по качеството за ефективното прилагане на законодателството.

Величкова е Магистър по електроника и автоматика от Техническия университет в София, с придобита квалификационна степен по финансов мениджмънт от Институт за следдипломна квалификация към Университета за национално и световно стопанство.

За състоянието на сектора в условията на икономическа криза и за перспективите в развитието на пазара, разговаряме с председателката на браншовата асоциация.

- Как икономическата криза се отрази на производството на безалкохолни напитки?

И в нашия бранш като всеки друг кризата намери своите негативни отражения. Свитото потребление доведе до спад в производството, което още през 2009 г. беше отчетено с 6% годишно понижение в продажбите за целия сектор.

Това беше световна тенденция, която в отделните държави се изрази с различен спад в производството. Положителното е, че темпът на този спад постепенно намалява и през първото тримесечие на тази година отчетохме стабилизиране на продажбите.

Очакванията ни са към края на годината да отчетем ръст, който в европейски план се планира да бъде около 1%. Надяваме се подобно увеличение да се постигне и в България. 

На фона на общото потребление на напитки в България потреблението на безалкохолни напитки достига 61%. За миналата година в страната са били консумирани 1,5 млрд. литра газирани и негазирани сокове и напитки, минерални води и др. 

- Има ли производители, които поради намаленото търсене са преустановили или свили производството си?

От доклада на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се вижда, че около 4-5 компании от концесионерите на минерална вода са преустановили или драстично са свили производството си.

Близо 52% е постигнатият добив от изворите спрямо количествата, одобрени от държавата чрез концесионните договори. Или ако държавата предоставя на фирмите да бутилират примерно 100 литра, то в момента те използват само 52 литра, като основната причина е свитото потребление.

От 20-те концесии, предоставени за бутилиране на минерална вода, само 7 фирми са усвоили предоставения им ресурс в процентите между 70 и 100. Редица от останалите компании, които са си заплатили количествата, видимо изпитват затруднение.

- Наблюдава ли се промяна в навиците на потребителите спрямо предходните години?

Нямаме ясно изразена промяна в навиците за консумация, разгледано общо като потребление. Всеки сам взима решение какъв да бъде дневният му прием на напитки и какви по-точно да бъдат те.

Подобно на европееца и българинът предпочита водата пред останалите безалкохолни напитки. За разлика от предишни години, когато домакинствата нямаха навика да купуват бутилирана минерална вода, сега тя заема трайно място на трапезата. Въпреки това все още не можем да достигнем потреблението на минерални води в останалите държави от ЕС.

- Напоследък хората се стараят да консумират все повече от така наречените био и екопродукти. Какво се случва по отношение на нискокачествените сокове?

Като говорим за сокове, трябва да можем да разграничим значението на термина „нискокачествен“ сок. Всяка напитка, която е от плод, носи плодовото си съдържание в определен процент. Независимо дали са вложени 20% или 30% от плодовия концентрат, готовият продукт запазва плодовия си характер.

У нас се произвеждат най-много „100% плодови сокове“. Техният пазарен дял е 6,5% спрямо останалите безалкохолни напитки. Натуралните сокове нормално са по-скъпи от останалите напитки, тъй като в производството им се влагат качествени пресни продукти.

Обогатяването на соковете с допълнително количество витамини, които не присъстват в състава на плодовете или не поне в това количество, също допринася за оскъпяването на крайната стока. Известно оскъпяване ще има и от използването на скъпите опаковки, които не изискват употребата на консерванти.

Ако говорим за разтворими напитки, при тях ситуацията е различна. Потреблението им бе крайно намаляло преди 2008 г., но по време на финансовата криза при тях имаше ръст.