IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ив. Тодоров: Който работи, няма да се откаже от земята заради намалени субсидии

Какво ще стане с пазара на земя и каква политика на субсидиите може да спре обезлюдяването на селата, разказва главният секретар на АЗПБ пред Investor.bg

08:15 | 29.04.13 г. 12
<p>
	<em>Ивайло Тодоров. Снимка: АЗПБ</em></p>

Ивайло Тодоров. Снимка: АЗПБ

- Трябва ли да има промяна по отношение на разпределението на субсидиите?

Ние като асоциация, която обединява интересите и на производителите на плодове и зеленчуци, винаги сме настоявали, че трябва да има по-различно подпомагане. Виждаме, че има първи стъпки и тази година бяха подпомогнати производителите на качествени плодове и зеленчуци. Това е тенденция и целия Европейски съюз, защото начинът на подпомагане е по европейски модел и той стимулираше конюнктурно най-вече зърнопроизводството.

Това не се случваше само в България. Именно заради това Европейската комисия въвежда плащане на продукция, обвързано с производството. Заложено е плащането за производство да бъде максимум 10% от общия пакет на плащанията.

Предложението на Европейския парламент е плащането да бъде до 15%. Дано при обсъждането в „триалога” в крайна сметка бъде бъдат договорени 15%, защото е доста сериозна сума и би могло да стимулира развитието и на нови производства, да се създадат нови градини и т.н. Така че в следващия програмен период ще има диференцирано заплащане, т.е по-различно подпомагане за интензивните култури, които изискват повече средства, повече работна ръка. Предвидени са европейски средства.

- Накъде да поемат производителите с малки площи?

Много по-изгодно е да се гледат интензивни култури. Те неслучайно се наричат така – произвеждат повече продукция от  единица площ.

- Има ли нагласа да бъде стимулирано това?

Да, има такива настроения. Сериозен пробив е, че тази година за първи път бяха разпределени средства за допълнително подпомагане на качествени плодове и зеленчуци. Вероятно така ще бъде и занапред, защото, когато говорим за единица продукция, стимулирано трябва да бъде и качеството. От разговорите ни с политическите партии преди изборите виждаме, че почти всички са предвидили в своите платформи допълнително стимулиране на производството на плодове и зеленчуци и политики за възстановяване на тези сектори.

- Често земеделските стопани се оплакват от проблеми с „Напоителни системи” . Каква точно е ситуацията там?

„Напоителни системи” е държавно дружество и всички проблеми идват от това. Нашето мнение е, че то се управлява неефективно, не е бизнес ориентирано. Има изключително големи загуби както на вода, така  и на енергия, не се стопанисва имуществото както трябва и се наблюдават постоянни кражби. Оттам идват и невъзможността да се извърши нормална услуга към земеделските производители. Оттам идва и скъпата услуга за земеделските производители.

Имаме енергоемка услуга и цена на „гравитачна”  вода от 23 стотинки за куб. метър и 40 стотинки за добиваната с помпи вода. Това е много скъпо и производителите не могат да си го позволят и като следствие идва невъзможност за поливане. По тази причина и намаляват площите със зеленчукови култури. С две думи в „Напоителни системи” имаме безстопанственост и лошо управление от години.

Това е много сериозна тема за селското стопанство. Има малки стъпки, които могат да бъдат направени. Трябва например да се направят облекчени условията за създаване на собствени кладенци. В България водата е на малка дълбочина и може да се добива чрез сондажи. Да не говорим за загубата на вода, оставяйки реките ни да текат към Гърция и Турция. Там поливат изключително много с речна вода, която идва от Струма, Места или Марица. С просто око си личи как водата от тези реки в Гърция и Турция се използват за поливане. 

Регистрирайте се за участие в срещата на Клуб Investor.bg, за да научите накъде върви селското стопанство на България!

Клуб Investor.bg се осъществява благодарение на подкрепата на СИБАНК, Niva.BG и  Домейн Бояр.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:56 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 4 rate down comment 4
bgMan
преди 11 години
Гус'ин Тодоров не е прав.По-правилно е да се каже: тези, които се занимават със земедели защото не могат да правят нищо друго ще обработват земята и без субсидии.Аз лично познавам много, които се занимават със земеделие в момента и ако не са субсидиите хич няма да си помислят за земеделие.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 11 rate down comment 0
nikolait
преди 11 години
аве на тоз по-добре да не му бяхте давали думата да се излага в това интервю. По-големи тъпотии не бях чувал. С кладенци щял да полива.........алоооу *** се прегледай. Няма бг плодове и зеленчуци, защото са неконкурентни на световния пазар. ПО мвного причини. ВТОРО - единствено останаха зърнопроизводителите, защото това е единственото производство с печалба до този момент. Обаче там нещата винаги са лабилни и след като паднат цените ще се разбере, че бг реалността не е пригодена да конкурира зърното от Канада, Русия, САЩ и тн. НО нищо ние българите сме свикнали да откриваме топлата вода. Пак ще го направим! А иначе бяха времена, в които бг зеленчуците имаха световна слава. А пазара в КИЕВ се казва бесарабския пазар(щото нашите хора са продавали там).НО това не може вече да се възстанови, освен ако такива като мен не вземат властта, ама това не се очертава в близките 50 години!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 27 rate down comment 1
STRAHO
преди 11 години
Ако не бяха мутрите, селата все още щяха да са живи и производство щеше да има. :) Сега освен мутрите, фактор са и ***. Невероятно е, че въпреки многобройния полицейски състав на глава от населението ни хората там са оставени на произвол. Еми ....няма да имаме села! Самия факт, че думата селянин носи негатив за тези жители, говори красноречиво за отношението ни към тези хора живеещи все още там.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още