Н. Василева: Трябва да шлифоваме кадрите, за да се търсят от компаниите

Недостигът на кадри все повече се изостря като проблем. Заговори се говори за „внос“ на работници от чужбина?
 
Отдавна трябваше да отворим границите си за работници отвън. Хората, които формират безработицата няма да са ни достатъчни, за да си решим проблемите на пазара на труда. В тази насока имигрантите могат да бъдат много полезни, но у нас сякаш не успяваме да се ориентираме какво точно ни трябва и да отворим границите си за такива специалисти – ако кажем, че са ни необходими дадени специалисти, те ще дойдат. Така може да се реши и въпросът с недостига на необходимите ни работници за туризма, на медицински и други кадри. Спомняте си, че преди години имаше организирани работници от Виетнам за строителството – въпрос на желание и на последователност в политиките, която трябва да бъде безусловна, ако искаме да се запазим като икономика, а и като нация. По последни данни на всеки час умират по 4 българи (без на тяхно място да се родят нови!) Който е добре с математиката ще си сглоби картинката.

 
Какви са вашите наблюдения за конфликта при търсенето и предлагането на работа?
 
Определено има такъв конфликт при очакванията на едната и другата страна. Работодателите очакват хора, които да могат бързо да учат и като се научат, да не отиват при конкуренцията. Това е един от големите проблеми в момента – изтичане на информация към конкурентни фирми, което трябва да се регулира заради бизнес средата. Текат и лични данни между фирми, въобще много неща трябва да се преразгледат законодателно, които сега пречат на пазара на труда. Нелоялните работодатели също са факт – не плащат осигуровки, подлагат хората на принудителен труд и други, които са позволени заради неадекватното законодателство. Има проблеми и като погледнем от другата страна – недоброжелателни служители, които завличат работодателите си, злоупотребяват с тяхното доверие и остават ненаказани, това е недопустимо.

Кои са най-търсените специалисти в момента?
 
Аутсорсинг секторът в момента търси най-много кадри – обикновено хора с два западни езика, инженери, финансисти, счетоводители също се търсят. Това търсене е предопределено от икономическата несигурност, която кара компаниите да търсят повече аналитични умения, които да им подскажат как да забавят процеса на намаляване на печалбите и по-дълго да бъдат конкурентни. Определено финансовите позиции са и ще бъдат необходими и търсени в бъдеще. Лекарските професии, медицинските сестри и други здравни работници също - в унисон със застаряващото население и емиграцията на медицинските кадри. И понеже Европа също застарява можем да поемем населението, насочено към медицински туризъм, например, или забавления и начин хората да си почиват в такава възраст. Така че ще търсим хора и в обслужващата сфера хотели, ресторанти и др.
 
Инженерите, разбира се също - у нас исторически погледнато те са с много добро образование. Като държава произвеждаме много добри инженери – те са готови да учат, адаптивни са, търсени са, за да продават, да менажират в специфични производства. Те са доста обещаваща прослойка, на която може да се разчита. Други търсени са висшите мениджъри – рядко млади хора кандидатстват за тези позиции, защото са свързани с големи отговорности, младите днес все по-често се насочват към предприемачество. 44 процента от бизнеса се бори за подходящите кадри и това е проблем, който ще се задълбочава, защото ако не направим усилие да привлечем към пазара на труда повече жени, имигранти и малцинства, няма откъде работодателите да си подсигурят кадрите, които са им необходими и просто ще затворят или ще търсят по-благоприятни географски ширини, където да си развият бизнеса.
 
Как се харчат европейските пари за нови работни места?
 
Според мен пропиляхме доста възможности в безразборни, ненужни на никого обучения. Рисковите групи – младежи и предпенсионна възраст (дори пенсионна) – точно към тях трябва да се насочат европарите, защото друг източник на ресурс няма. Ако не намерим правилната формула да шлифоваме хората в диаманти и да ги направим интересни за нуждите на бизнеса, няма да имаме икономически растеж. Трябва да вкараме ресурса, с който разполагаме в производителност, защото в момента цари хаос – пъзелът е един при бизнеса, друг при образованието и трети при управляващите. А трябва да имаме единна и ясна стратегия и всеки да си поеме отговорността да я следва, за да има резултати.
 
Има прогнози, че в бъдеще все по-често ще се налага хора с високо образование да се трудят на работни места, изискващи по-ниско образование?
 
Определено ще се задълбочава тази тенденция, но не смятам, че е проблем. Хората не би трябвало да се притесняват и да търсят работа само по специалността, която имат. Защото е твърде възможно такава работа да няма. Разбира се, работодателите трябва да се разчупят - и то от много страни. Например абсолютно отживял предразсъдък у работодателите у нас е, че когато видят кандидат, сменил много работни места, веднага го отхвърлят. Все по-често бизнесът трябва да се вслушва в устните препоръки за кандидатите и тогава да са сигурни, че могат да инвестират в кандидата и да очакват разностранно сътрудничество и да го мотивират да създава блага за себе си и за компанията. Истинският фактор за развитието на всяка една компания е човекът. Защото дори да имаш капитал за бизнес, ако нямаш хората, които да го развият, нищо няма да се получи. И всеки работодател трябва да намери ключът, с който да отключи потенциала на всеки свой служител.