Светлана Боянова: Политическата нестабилност постави в риск агросектора

Доколко руското ембарго засегна българските производители?

Със сигурност ги е засегнало. Забраната, според мен, засили негативните процеси и при зеленчукопроизводкството, и при животновъдството. Със или без ембарго имаме проблеми в тези сектори и трябва да ги решим.
Например по темата със земята – ако си оправим поземлените отношения, нещата ще тръгнат напред. Трябва обаче да кажем веднъж завинаги ще правим ли комасация или не.

Друг въпрос, който трябва да се реши, е напояването. Новата ПРСР няма да ни реши въпроса, защото за сектора са необходими толкова много средства, че бихме могли да изхарчим целия й ресурс.

Има стратегия, но някой трябва да каже следваме ли я, какво правим с „Напоителни системи“ и сдруженията за напояване, къде ще реставрираме съоръжения, защо точно там, а не навсякъде. И какво очакваме като се възстанови напояването.

Няма как всичко да оправим с тази програма. Тя очевидно не е достатъчна като ресурс, защото и общините разчитат на нея, и земеделците, и тези, които ще развиват туризъм – всеки иска нещо от програмата и това е нормално.

Въпросът е да има приоритети и това е една от основни бележки на Еврокомисията – не да правим всичко навсякъде – пътища, водоснабдяване и канализация. Трябва да се каже: ще оправим този четвъртокласен път, защото той ще стигне до място, на което ще има услуги за гражданите – здравни, образователни или социални. Но е необходимо и по-сериозно отношение от местната власт.

Когато започнахме да пишем програмата, моето предложение беше общините сами да предложат приоритетно по 2 – 3 проекта подобно на интегрираните планове за градско развитие. Не да има просто водоснабдяване и пътища, а да се види дали един проект отговаря на целите, които ПРСР си поставя за повишаване на заетостта, да се разнообрази икономическата дейност. Това искахме да видим, а не проект за прекрасни улици в нищото.

И сега се иска решение на общинския съвет за вида инвестиция, но доколко тя е обвързана със стратегията за развитие на региона, е спорно.

Изобщо по цялата програма трябва да се мисли да има някаква свързаност.

Тази година многократно медиите съобщаваха за стотици забавени проекти от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Какво трябва да се направи, за да няма подобно изоставане на проекти в бъдеще?

Дано никога повече да не се случват такива години като тази последната във Фонда. Очевидно е много важно кой ще го ръководи, защото явно се разчита единствено на личността. Би трябвало да няма значение кой е шеф на ДФЗ, но очевидно не е така.

Системата трябва да работи като машина независимо кой управлява. След като не работи по утвърдена процедура като разплащателна агенция, а зависи от личността, очевидно тази процедура някъде е нарушена. С натиск или не, не мога да кажа.

Да не говорим, че уволниха много експерти, които си работеха и с години одобряваха проекти, а им казаха да си тръгват по неясни причини. Това стана както в централното, така и в териториалните звена.

След като се съобщава, че проектите залежават на някакво диванче – очевидно е, че процедурата не работи.  Затова разчитам човекът, който дойде, да възстанови системата.

Още повече, че Разплащателна агенция сега ще отговаря за новите моменти по директните плащания и е необходим силен екип.

Ще отбележа още, че когато се пишеше проектът на новата ПРСР, Фондът все едно го нямаше. Докато „семейството“ беше там, изобщо не чух предложения и коментари от експертите, въпреки че Фондът управлява проектите и вижда на практика какви са проблемите. От тях се очакваха предложения точно за прилагането на Програмата.

Как си обяснявате това?

Смятам, че те до последно не бяха запознати точно каква ще е Програмата и това беше направено умишлено. Нямаха никаква инициатива.

Всичко това обаче е зад гърба ни. Сега трябва да мислим какво ще става занапред. Трябва отново да се изгради доверието между Министерството и Фонда и да започне пренастройването на системата за новите условия при директните плащания.

Министърът трябва да обърне внимание и на общинските служби, за да бъдат те полезни на земеделците. Като дойдат на 1 март, всеки да знае какво трябва да прави.

Много е трудно на един министър да си мотивира администрацията да работи. Чиновниците са много критикувани, но те работят според условията, които са им създадени. Трябва да изкараш възможно най-доброто от всеки и това не става с уволнения. И освен това не можеш да натрапиш на земеделските производители човек, който знае по-малко от тях.