Светлана Боянова: Политическата нестабилност постави в риск агросектора

Какъв е най-големият риск, свързан със зелените плащания?

Рискът е земеделците да не могат да ги заявят правилно от незнание или заради липсата на система, която да ги ориентира.

В такъв случай каква е санкцията?

Тя ще зависи от това какви са площите, за която са спазени задълженията. Ако имаш екологично насочени площи, ще ти платят за тези, при които изискванията са изпълнени, а за останалите ще има намалено плащане.

Административни санкции ще се налагат от 2017 г., тъй като правилата за зелените плащания са нови за производителите и ЕК реши да не ги наказва отсега, затова плащането ще се редуцира. Но те и с това не са запознати. Никой не поставя въпроса „какво се случва, ако не спазя изискванията за зеленото“.

Точно сега трябва да има кампания за запознаване с директните плащания - в месеците, в които няма активна земеделска работа.

Какво ще се случи с млечния сектор след отпадането на квотите през 2015 г.? Анализатори неведнъж предупреждаваха, че малките ферми, които нямат средства да се модернизират, ще отпаднат от пазара.

Въпросът не стои от днес, за отпадането на квотите се знае отдавна. За сектора трябва да се вземе политическо решение и да остане това, което отговаря на пазарните условия. Производството само заради самото производство очевидно няма да издържи дълго време.

Трябва да се напише истината за състоянието на сектора и това да го направи държавата. Да се каже: имаме проблем и в какво се състои той. Какви са възможните начини да го решим –  едните са свързани с финанси, другите не толкова.

По Наредба 26 (за директните продажби на продукти от фермата – бел. ред.) има облекчени условия за млекопроизводителите, в сравнение с големите предприятия, но регистрираните са малко. Има опции да се купят млекомати, но като потребител искам да знам защо това не се случва. Значи има някакъв генерален проблем, който не е свързан нито с финансиране, нито с регулация.

Не може да няма никакви изисквания към фермите и да си правим експерименти с храната. Съгласна съм да има самоконтрол, но към настоящия момент не бих разчитала на него заради манталитета на българина.

Затова въпросът е какво правим с тези ферми, защото те в момента се огъват от конкуренцията, след като другите страни членки се подготвиха за падането на млечните квоти, а ние не.

Храната през следващите години ще бъде основен въпрос за ЕС и изобщо по света. Как да я направим по-зелена, по-безопасна, по-качествена. Ние обаче не сме в този разговор.

Имаме ферми, които трябва да свършат много работа и да направят инвестиции. Фермерите могат да се сдружават, а и икономическата логика е такава. Нашите земеделци обаче не вярват в общата работа, за да постигнат цикличност и постоянно качество при снабдяването с определен продукт.

Няколко европейски държави планират да повишат производството.

Да, и то на цени, на които млякото ще може да се купува тук, както става и сега. Нашите млекопроизводители какво предлагат – това е техният бизнес и техният поминък. Искам да чуя какво ще отговорят освен субсидия – какво искат да се случи с тях?

Има ли риск през 2015 г. малките ферми да започнат да фалират и големите преработватели да се насочат основно към произведеното мляко в ЕС?

Вече е ясно, че има държави, които произвеждат големи количества мляко, което ще дойде тук. Ние очевидно в това състояние не можем да продължим. Ще затъват тези, които не могат да издържат на конкуренцията. Засега секторът се върти в омагьосан кръг и аз лично не мога да видя изход.

Според статистиката в момента половината произведено мляко в България се преработва от предприятията, къде отива другата половина?

В сивия сектор. Ако така ще се конкурираме с другите европейски страни, просто няма да стане.

За да направиш инвестиционен проект, трябва да си много на светло с цялата си документация. Отделно всички виждаме как млякото се продава в пластмасови бутилки. Оттук идва въпросът за контрола – кой и кого контролира.

Сега субсидията е около 200 лв. на глава животно. Въпросът е като се вземат тези субсидии какво става с тях и дали ще бъдат дадени за животните.

Затова трябва да има поглед върху цялото производство – колко струва, как изглежда, къде са проблемните места и защо фермерите са принудени да продават на черно. Имаме нови правила – отпадането на млечните квоти, руското ембарго и събитията, които ще се случват в бъдеще. Ние обаче не сме готови да посрещнем тази нова среда.