В. Левиев: Расте броят на запитванията за инвестиции в производство в България

От какво се определя водещата роля на пазара на индустриални имоти в момента в сравнение с останалите сегменти от пазара на бизнес имоти? Вижда се подем в цяла Европа – рязък ръст на инвестициите в индустриални имоти и забавяне на инвестициите в останалите сегменти от пазара.

Търсене и предлагане. Има обаче и друга причина. Построяването на един кв. м индустриална площ не струва повече от 350-500 евро и носи наем от около 4 евро в България при цена на земята от около 30 - 40 евро на кв. м. За индустриалните площи, отдадени под наем, нормата на печалба е по-висока, сравнено с повечето офис проекти, защото там строителство е значително по-скъпо кв. м, а наемите са подложени все още на сериозен натиск. Освен това  административните сгради се строят много по-бавно, докато 5 хил. кв. м индустриална площ може да се построи за половин година. Така лихвите по кредита ще бъдат по-малки, а и процесът на строителство е много по-лек в сравнение със строителството в центъра на  града. Одобрението и строителните процедури в индустриалните зони са сравнително бързи, докато в града процесът на одобряване е свързан с много и разнопосочни интереси.

Все още липсват достатъчно спекулативни проекти. На какъв етап от развитието на пазара може да се очаква такъв ръст на доверието на строителите, който да оправдае засилването на тяхната активност?

Данъците в България – няма спор, са много ниски и засега ще останат такива. От друга страна именно слабата индустриализация задържа процеса на строителство. България се конкурира изключително сериозно със съседните държави, защото навлизането на голям производител носи след себе си навлизането на десетки съпътстващи производства. В редица случаи страната не може да си позволи да предложи значителни стимули и отстъпки на големите производители при навлизането им  за да ги привлече.

При нашите разговори с чужди инвеститори обичайно биваме информирани, че се конкурираме с Румъния, Сърбия или с Чехия. В Сърбия например се дават в брой определени суми евро за всяко разкрито работно място. Словения и Словакия успяха да привлекат и да станат хъб на автомобилни производители, защото предложиха 5-годишни данъчни гратисни периоди.

Строителството на индустриални площи в България освен това не е много по-евтино от това в Румъния, Сърбия, Словакия или Словения. Тогава кое ще докара чуждия инвеститор у нас? Трябва да са другите елементи. Да, заплатите са по-ниски, данъците са ниски, но това не е достатъчно. това не е аргументът, с който да ги привличаме. Големите инвеститори искат сериозна помощ от държавната администрация, искат бързи процедури, искат финансови облаги, което е като че ли затруднението сега.

Кои са предпочитаните райони за изграждане на индустриални и логистични площи и кои са зоните с потенциал да се развият като своеобразни хъбове?

Това са София – регионът около Елин Пелин, Пловдив, Стара Загора, Видин, Русе. Елин Пелин е връзката между двете магистрали, имаше проект и за интермодален терминал. Там има и много логистични бази на големите хипермаркети, както и в Радиново и Раковски край Пловдив. Повечето инвеститори търсят магистрала, а не жп линия, както и вход/изход до граница. Логично западните инвеститори предпочитат северната ни граница, защото изнасят, основно с ТИР-ове. Миналата година например имахме един италиански инвеститор, който премести в България керамично производство. Аргументите му са само финансови. Предложихме му няколко терени на жп линия, но той предпочиташе терен с лесен достъп на ТИР, защото камионите доставят бързо, а жп транспортът е бавен.