Предизвикателствата пред мегаградовете заради ускоряващата се урбанизация

Заради по-добрите перспективи милиони хора по света се местят от селските райони към големите градски центрове. За правителствата, политиците и бизнеса тази историческа миграция и епичните промени вследствие от нея представляват огромни предизвикателства, пише CNBC.

“Урбанизацията след индустриалната революция в силно индустриализираните страни е била значително по-ясно изразена, отколкото сега. Все още обаче има много трудности, хаос и екологични проблеми“, коментира Джанис Пърлман от Mega-Cities Project – основана в края на 80-те години организация, която търси успешни решения за подобряване на условията за живот в големите градски центрове.

Около 26 са световните градове с население над 10 млн. души, сред които са Токио, Чунцин, Шанхай, Пекин, Сао Пауло, Ню Йорк, Мексико Сити, Осака, Делхи и други. До 2030 г. броят им ще се увеличи с още поне 12 други града.

Някои от новите мегаполиси ще са оживени икономически и културни центрове, които ще заложат високи стандарти за качество на живота. Други обаче ще се борят със замърсяване, престъпност и бедност, както всъщност повечето от мегаполисите.

Все повече обаче избледняват съмненията, че процесът по урбанизация е необратим и невъзможен за спиране. „Има какво да се направи с липсата на възможности в селските райони, за да се противодейства на разширяването на и без това претъпкани градове. Борбата с безработицата и високите разходи би подействала срещу миграцията към големите градове“, коментира Греъм Харисън от Oxford Economics, който също наблюдава растежа на мегаполисите.

Преди сто години в градовете са живеели двама от всеки 10 души. Днес в градски райони живее около половината от световното население, което генерира около 80% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП). До средата на този век се очаква 7 от 10 души да живеят в градски райони, според доклад на Economist Intelligence Unit, подготвен за Citibank.

Всяка прогноза за след 25 години обаче е равносилна на гадаене заради демографските тенденции, политическите фактори, както и икономическия растеж.

Основното предизвикателство пред мегаполисите е достъпът до ресурси. В момента градовете заемат само 2% от повърхността на Земята, но консумират около 75% от ресурсите, според данни на Euramet. Ако темповете на урбанизация продължат да се ускоряват, основният въпрос пред жителите на градовете ще бъде как да развиват устойчиво нужната инфраструктура.

Местните власти и специалистите по градоустройство се затрудняват в управлението на разрастващата се урбанизация. Еволюцията на нововъзнигващите мегаградове е непредвидима и сложна. Затова не е учудващо, че най-силните градски агломерации се очаква да са тези със силни институции.

С най-сериозни предизвикателства се сблъсква Китай, където дори системата на жителството не спира притока от население към големите градски центрове. Други експерти се опасяват от повторение на Арабската пролет в други части на Африка, но този път заради младежката безработица и влошените перспективи пред младата работна сила.

Не е ясно и дали развиващите се икономики, които искат да „превключат“ към по-съвършени, ориентирани към услугите икономики, ще успеят да осъществят този преход.