Как един архитект от времето на Студената война проби желязната завеса?

Трудно е да посетите Източен Берлин, без да се разходите покрай (или да влезете) в сграда, проектирана от Йозеф Кайзер. Сред най-плодовитите архитекти и урбанисти на Източна Германия от 50-те и 60-те години на миналия век, Кайзер е отговорен за най-големия хотел, главния универсален магазин, най-високата офис сграда и най-известното кино в бившата източногерманска столица, както и зад половината жилищни сгради, разположени по най-известния ѝ следвоенен булевард, пише Bloomberg.

Архитектът работи за колективистична държава, която има склонност да омаловажава труда на отделните хора, а след обединението на Германия много от сградите на Кайзер са разрушени или преобразени до неузнаваемост.

Сега нова изложба в Берлин, „Йозеф Кайзер: Да градиш за ГДР“ в Берлинската галерия, иска да коригира това. Представяйки модели, рисунки, плакати от епохата на ГДР и обзавеждане от интериори, проектирани от Кайзер, изложбата едновременно възхвалява неговата работа и оспорва популярните представи за архитектурата от комунистическата епоха като изключително студена, помпозна и напълно утилитарна. Защото, докато Кайзер е проектирал някои сгради, които се придържат към стереотипите – строги модернистични жилищни блокове, културни центрове за работници – кариерата и работата му като цяло са твърде еклектични, за да бъдат подредени. Те отразяват наследството на държава, която през 40-те си години съществуване преминава през архитектурни моди успоредно със западния си съсед.

Започвайки кариерата си под нацистко управление, Кайзер работи в одобрени от режима, исторически повлияни стилове, създавайки традиционни проекти. Но от 50-те години на миналия век нататък Кайзер последователно възприема неокласицизма, необарока, модернистичния интернационален стил и - по-скоро като логистичен съветник, отколкото дизайнер - някакъв странен постмодернизъм.

Роден в днешна Словения през 1910 г. и образован в предвоенна Прага, Кайзер става синоним на архитектурата на Източен Берлин, но творчеството му е достатъчно международно ориентирано, за да може архитектът да спечели поръчки в Западна Германия преди построяването на Берлинската стена през 1961 г.

Забележително е, че Кайзер е отговорен за проектирането на емблематични проекти и за двете страни на Желязната завеса - едновременно. Докато е водещ проектант на един от основните проекти на Източен Берлин от 50-те и 60-те години на миналия век, втората фаза на булевард „Карл Маркс“, той също така е създател на модернистично бунгало, разположено в рамките на голямата архитектурна витрина на Западен Берлин от същия период - Interbau.

Като се има предвид, че и двата проекта са предназначени да провъзгласят отличителните ценности и предимства на съответните системи, е впечатляващо и дори донякъде забавно да се открие, че архитектът е успял да остави своя отпечатък и в двете.

Добрата репутация на Кайзер както на Изток, така и на Запад е логична, когато се вгледате в най-обичаните му сгради, като например ресторантския комплекс и двете забележителни кина, които той проектира за втората фаза на булевард „Карл Маркс“ в Източен Берлин. Кината „Интернешънъл Кафе Москва“ и „Космос“ , построени в началото на 60-те години на миналия век, внушават шикозен, космически оптимизъм.

Например, „Интернационал “ е едновременно монументален и динамичен, като горната му галерия със стъклена фасада е издадена толкова напред, че изглежда сякаш ще се преобърне. Вътре дървените ламперии, златните рамки на прозорците и завладяващо релефния таван на аудиторията му придават усещане за коктейл бар в стил анимационния сериал „Джетсънс“ – и помагат да се превърне в едно от най-обичаните кина в Берлин.

Точно срещу него „Кафене Москва“ – скъп руски ресторант – съчетава деликатно стоманата и плоското стъкло, като сградата е обляна от светлина. Тук има и фина ексцентричност. Издаденият горен етаж на сградата е допълнен с леко централноазиатски решетъчен екран и макет на покрива на спътника „Спутник“.

Сгради като тези не означават непременно, че източногерманската култура е била ведра и хедонистична, тъй като ресторанти като „Москва“ до голяма степен са били ограничени до елита. Въпреки това работата на Кайзер разкрива, че дори в рамките на официално санкционираната естетика има място за творчество.