Германия съживява строителство с мрачно минало - сглобяемите жилищни сгради

На оживена строителна площадка в Манхайм, бивш промишлен център в южната част на Германия, строителите поставят последните щрихи върху розови и кремаво-бели дървени сгради, които приличат на кубчета за игра около централния площад, пише Bloomberg.

Жилищният комплекс, който ще включва 194 апартамента от така необходимите достъпни жилища, се строи от сглобяеми елементи – фабрично произведени стени и други модулни елементи, които се транспортират с камиони до строителната площадка, което намалява разходите и времето за строителство. Това е техника, която новоназначеният министър на жилищната политика в Германия Верена Хуберц смята за ключова за разрешаването на жилищната криза, преследваща германските градове.

Изправена пред недостиг на около 1,9 млн. достъпни жилища, Хуберц насърчи стандартизацията в строителството като съществен елемент за изпълнение на обещанието ѝ да намали средните разходи за строителство на нови жилища наполовина. „Ще се съсредоточим върху серийното и модулното строителство, защото това е бъдещето“, каза Хуберц в изявление, след като встъпи в длъжност през май.

Предварителното изработване изглежда очевидно решение за намаляване на разходите и времето за строителство, а модулното строителство се използва за различни видове сгради по света – от САЩ до Япония и от Швеция до Южна Африка. Тъй като елементите на сградите се произвеждат в заводи и след това се транспортират за сглобяване, стандартизацията може да бъде по-евтина и по-бърза от строителството на жилища по поръчка на място от нулата.

Поне такава е амбицията. Но индустрията все още се затруднява да постигне това в голям мащаб. Само няколко германски компании са в състояние да произвеждат строителни части в необходимите количества, а модулното строителство изисква развиването на сложна мрежа за доставка на материали и управление на логистиката, казва Ян Хединг от компанията за серийно дървено строителство Nokera, която изгражда апартаментите в Манхайм.

Освен значителните начални разходи за строителните компании идеята за стандартизиране на жилищата срещна съпротива и от архитекти, и от местни жители, притеснени от естетиката на предварително сглобяемите сгради. Фабрично произведените конструкции имат проблем с имиджа, тъй като тази техника често се свързна с евтини, утилитарни и временни сгради.

Отношението на Германия към сглобяемите жилища може да е по-дълбоко и по-сложно, отколкото другаде. В следвоенния период комунистическата Германска демократична република (ГДР) използваше сглобяеми конструкции в огромни мащаби, като остави след себе си както много модулни сгради, така и двойствено отношение от страна на обществото. Тъй като правителството подновява ангажимента си към този вид строителство, политиците и строителните компании се надяват, че този път новите сглобяеми сгради ще оставят по-щастливо наследство от своите предшественици по време на Студената война.

Град от панели

Идеята на серийните и модулни сгради е стара, но в Германия тя стана особено популярна след Втората световна война, когато мащабното разрушаване на градовете и пристигането на 12 млн. бежанци от бивши германски територии оставиха разделената страна с недостиг на 2,1 млн. жилища в Източна Германия и 5,5 млн. в по-голямата Западна.

Първоначално жилищното строителство беше съсредоточено върху големи жилищни блокове, строени в големи количества. В Западна Германия започнаха да изникват големи жилищни комплекси през 50-те години на миналия век. Но именно в Източна Германия панелните сгради, наричани така заради предварително изготвените бетонни плоскости, от които са изградени фасадите им, станаха неизменна част от застроената среда. Модулните сгради продължиха да се строят през 70-те и 80-те години на миналия век. В продължение на три десетилетия ГДР построи близо 2 млн. апартамента.

Първоначално те олицетворяваха социалистическото обещание за по-добър живот.

„Можете да си представите, че когато идвате от среда, в която условията на живот са много ограничени и лоши, въодушевлението в началото е било много, много голямо“, казва Сигрун Кабиш, която десетилетия наред е изучавала квартал със сглобяеми сгради в Лайпциг като социолог. Всеки апартамент е оборудван с баня, кухня и централно отопление, големи подобрения за времето си. Наемите са достъпни, тъй като правителството ги е фиксирало на нивата от 30-те години на миналия век, поради което първоначално те са добре приети.

(Продължава на следващата страница)