Жан-Кристоф Репон: Индексацията в договорите с частни възложители е решение за по-стабилен строителен сектор 

Жан-Кристоф Репон, президент на Европейската конфедерация на строителите (EBC) и председател на Френската конфедерация на малките компании в строителството (CAPEB) коментира състоянието на строителния сектор и добрите европейски практики за коригиране на цените.

1. В България строителният сектор в момента обсъжда как механизмите за индексация на цените могат да бъдат използвани в строителните договори с частни възложители. Защо това се превърна в толкова важна тема днес?

Механизмите за коригиране на цените се превърнаха в тема от съществено значение поради постоянната и непредсказуема променливост на разходите през последните 6 години, особено по отношение на материалите и енергията. Това ни показа, че стабилността в сектора вече е рядкост.

За микропредприятията и малките и средни предприятия (МСП) възможността да коригират цените в такива ситуации е въпрос на оцеляване. МСП съставляват 99,9 % от сектора в Франция, от които 94 % са микропредприятия с по-малко от десет служители. Тези предприятия работят с много ограничени парични резерви и са силно зависими от договорните условия. Те не могат да поемат скокове в цените от порядъка на 30–80 %, каквито се наблюдават при суровините, горивата и енергията. Макар частните договори да са важни, това е системен проблем, а справедливото разпределение на риска е от съществено значение, за да се гарантира, че строителите няма да фалират поради колебания, които са извън техния контрол.

2. Как в цяла Европа МСП в строителния сектор се справят в момента със силната нестабилност на разходите при дългосрочните проекти?

В цяла Европа микропредприятията и МСП са под значителен натиск и правят всичко възможно, за да се адаптират към силно нестабилната среда. Ограниченият им паричен поток и силната зависимост от сроковете за плащане, както и от договорните условия, ги правят особено уязвими към внезапни увеличения на разходите. Те поемат част от тежестта, но неизбежно някои разходи трябва да бъдат прехвърлени и към инвеститорите. Във Франция строителите разчитат на клаузи за индексация, обвързани с официалните индекси на цените на материалите. По този начин от несигурност, секторът осигурява надеждна и стабилна среда за по-малките фирми.

3. Какви видове механизми и „добри практики“ за коригиране на цените се използват понастоящем на различните европейски пазари и са доказано ефективни?

Един ключов подход е използването на национални инструменти за наблюдение на цените. Добър пример е френската Observatoire des prix des matériaux (Център за анализи за цените на материалите), която осигурява прозрачност относно движението на разходите. Това позволява както на публичните, така и на частните клиенти да разберат реалните фактори, определящи разходите, да възпира произволните увеличения на цените и да подкрепя справедливите корекции. Въпреки това, е необходимо повече прозрачност, а организациите и центровете, разкриващи данни за цените на европейско равнище, биха могли да играят важна роля в процеса. Моделът за индексиране на договори при обществени поръчки може да служи като мощен двигател за разпространението на такива добри практики, като определя стандарти за прозрачност и балансирано разпределение на риска на пазара.

4. Според Вашия опит, как инвеститорите, строителите и клиентите могат да работят заедно, за да управляват тези рискове по балансиран начин?

Всички участници във веригата на стойността трябва да носят отговорност и никоя страна не следва да понася изцяло разходите от кризи като настоящата. Рисковете трябва да се разпределят въз основа на това, което всяка страна може реалистично да контролира. Външните шокове в разходите не трябва да се поемат единствено от изпълнителите/ строителите.

Важно е да има честни правила, ясни договори, прозрачност и добра комуникация между всички страни. Опитът при обществените поръчки показва, че когато има структуриран диалог, проектите са по-стабилни и се изгражда повече доверие, без малките фирми да поемат прекалено голям риск.

5. Какво бихте препоръчали като най-конструктивен път напред за сектора в България и как Европейската конфедерация на строителите може да допринесе за подкрепата на тази дискусия?

Европейската конфедерация на строителите (ЕКС) може да подкрепи дебата, като споделя най-добри практики от цяла Европа и допринася за диалога относно справедливи рамки за микропредприятията и МСП, като например реформата на обществените поръчки в ЕС и застъпничеството за солидна рамка на ЕС за забавените плащания, която защитава ликвидността на МСП по време на ценови колебания. По време на предишната криза, предизвикана от войната в Украйна, ЕКС предприе инициативи на високо равнище, за да предупреди Европейската комисия и да предложи решения, и тази работа продължава, като предстоят и други инициативи.