ЕЛАНА Агрокредит: Земеделските земи са желано убежище в криза

Какви са затрудненията на стопаните в условията на тази криза и как подхождат в адресирането им?

Проблемите за стопаните можем да разгледаме в 2 аспекта:

Първо, проблеми вследствие на самата криза от Covid-19 – тук най-вече говорим за несигурност от бъдещето реализиране на продукцията, доколкото както посочих по-горе не можем да говорим за директно въздействия на ограниченията върху самото производство. Даже можем да говорим и за някои неочаквани позитиви – напр. по-ниска цена на нафтата, държавна подкрепа за реализация на българската продукция в големите вериги, дори и връщане на работна ръка от чужбина в следствие на пандемията там.

Второ, проблеми, породени от други фактори – за мен реалният проблем, ако разглеждаме въздействието на пандемиите в страната се нарича африканска чума по свинете (АЧС). Мисля, че тази определяна вече като икономическа болест нанесе и за в бъдеще ще нанася по-сериозни удари върху естественото развитие на земеделските отношения в страната, отколкото Covid-19. Срамота е да сме сериозен производител и износител на зърнени култури, а да внасяме голяма част от свинското в страната, при което реално имаме трансформация на зърно в месо. Подобна беше ситуацията и в производството на пилешко, но мисля че вече там имаме сериозен напредък, докато в производството на свинско имаме още да изминаваме сериозен път.

Реално в затварянето на цикъла (най-вече в Северна България, където е традиционното зърнопроизводство) от производство на зърнени култури към производство на животинска продукция са най-големите резерви пред селското ни стопанство, а АЧС спря тези естествени процеси.

Продължават и проблемите с комасацията на имотите, което възпрепятства създаването най-вече на трайни насаждения, които са свързани с осигуряването на дългосрочно ползване на земята, респ. изграждането и на напояване, което да гарантира добрите добиви на стопаните. Въпреки това в отделни райони (най-вече в Южна България) се изграждат доста сериозни лозови масиви и овощни градини. Някъде нещата се развиват с такива темпове, че се очаква да имаме проблеми в следващите няколко години с преработвателните мощности, необходими за преработката на получената продукция.

Сериозни резерви имаме и в зеленчукопроизводството, където също напредъка е относително бавен и все още предстои доста работа, за да можем да възстановим това, което съумяхме да съсипем в първите години на т.нар. демокрация.

Въпреки всички тези проблеми, аз оставам оптимист за родното земеделие. Това, което имаме в края на втория ни 7-годишен период като членове на ЕС, е едно по-стабилно земеделие, доста добре въоръжено с техника (най-вече зърнопроизводителите, които реално са с едни от най-новите и модерни машини в Европа). Мисля, че вече съумяхме да „отсеем“ и истинските земеделци, които успяха да оцелеят и да се приспособят към новите реалности в отрасъла и пазарите и които вече по-нищо не отстъпват като опит и възможности на своите европейски колеги.

Свързани компании: