Парламентът прие закона за конфискацията на незаконно придобитото имущество

Късно снощи парламентът прие окончателно закона за конфискацията на незаконно придобито имущество в присъствието на премиера Бойко Борисов и вицепремиера и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и въпреки острите критики на опозицията, предаде БТА.

След няколко среднощни заседания депутатите в крайна сметка приеха проверката за конфискация да се прави 15 години назад при несъответствие от над 250 хил. лева между стойността на имуществото и доходите на проверявания.

Гражданите обаче може и да не разберат, че са проверявани за незаконно придобито имущество в продължение на година и половина. Проверка може да започне след повдигнато обвинение или влязъл в сила акт за административно нарушение за облаги на стойност над 150 хил. лева без лицето да бъде уведомявано за това.

Проверка за установяване на незаконно придобито имущество ще се прави и в случаите, в които лицето не е привлечено като обвиняем за престъпление след отказ да бъде образувано наказателно производство или в случаите, в които наказателното производство е прекратено.

Проверката за престъпно имущество ще може да продължи и в случай на смърт на проверяваното лице. Ще може да се конфискува и незаконно придобито имущество, което е било прехвърлено на трети лица.

Проверки няма да бъдат образувани по анонимни сигнали. Прокуратурата и МВР обаче не са задължени да представят подробно мотивите си за образуването на проверка и няма да обясняват съмненията си в законността на дадено имущество.

Проверяваните лица, в срок от 1 месец след налагането на запор върху имуществото им от съда, ще могат да предоставят доказателства за невинността си пред комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, предвиждат текстовете.

В двуседмичен срок проверяваните ще трябва да подадат декларация за притежаваните от тях имоти, извършени сделки, натрупани задължения, както и налични средства.

Лицата, които са претърпели вреди от незаконосъобразна проверка, ще могат да съдят държавата и да търсят обезщетение.

Два месеца след влизането в сила на закона ще бъдат назначени и членовете на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Тя ще води регистър на проверяваните и на запорираното имущество.

Комисията обаче ще може да сключва споразумения с проверяваните от нея лица. В такъв случай ще се отнема не по-малко от 75% от имуществото или паричната му равностойност, предвижда законът.

Комисията ще има право да поиска от съда и разкриване на банковата и търговската тайна.

Създава се Междуведомствен съвет за управление на отнетото имущество, реши парламентът. Той ще предлага на Министерския съвет да предостави за управление на бюджетни организации и общини отнетото имущество или да възложи продажбата му. 

Съветът ще се състои от заместник-министри, определени от министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Председател на съвета ще е заместник-министърът на финансите. 

Опозицията се закани да атакува текстове от приетия закон в Конституционния съд.