Търговските центрове привличат като магнит инвеститори и потребители

Търговски центрове, магазини, хипермаркети... Румъния изживява истински бум на потреблението, или поне в големите градове. Страната, която има 22 млн. жители, е вторият най-голям пазар в Източна Европа, в който мултинационалите компании желаят непременно да присъстват. Икономическото издание Osservatorio sui Balcani обаче отбелязва, че не всички румънци имат достъп до това ново Елдорадо.

През миналата година в Букурещ, където живеят около два милиона души, има общо пет големи търговски центъра. В края на тази са изградени десетина нови. Най-големите са Plaza Romania, Bucarest Mall, Jolie Vill и Unirea Shopping Center. Нашият Mall of Sofia се очаква да отвори врати през март догодина, като има проекти за още много големи търговски центрове. В момента съществуващите обаче все още не съчетават в едно търговските площи със заведения, спортни центрове и други екстри. Има и изключения, но по своята мащабност, те само бегло се доближават дo огромните центрове в Западна Европа.
 

Както повечето бивши комунистически държави, Румъния също е завладяна от духа на „модерната търговия“, коментира Osservatorio sui Balcani. След Полша страната е вторият най-голям пазар в Централна и Източна Европа и въпреки че средната брутна работна заплата е около 734 леи (244 евро), апетитите на дистрибуторските вериги никак не са малки. За сравнение, по данни на НСИ, средната месечна работна заплата в България през второто тримесечие е в размер на 318 лв. (около 163 евро).
 

Статистиката показва, че доста голяма част от приходите на един румънски гражданин биват похарчени за потребителски стоки. Компании като Metro Cash & Carry или Carrefour се радват на огромна популярност в страната. Според финансовия отчет на Metro за второто тримесечие лошите резултати, регистрирани в западните страни се компенсират в пълна степен от силното представяне в цяла Източна Европа, като особено внимание се обръща на България и Румъния.
 

Различни изследвания показват, че в северната ни съседка близо 33% от населението на градовете пазарува основно в супермаркети и хипермаркети. У нас този дял е малко по-малък, но конкретни цифри не се споменават.
 

„Продажбите ни тук надминаха очакванията на акционерите. Ще продължим да разширяваме дейността си в страната“, заяви наскоро Андреа Михаи, маркетинг директор на Carrefour за Румъния.
 

Според френския вестник „Фигаро“ между големите магазини във Франция се вихри ценова война в опит да се привлекат повече клиенти на фона на прогресиращия спад в потреблението. За сметка на това българите и румънците са повече от всякога склонни да пазаруват, като най-голямо е потреблението в столиците на двете държави, където са най-високи и средните заплати. Към това се прибавят и многобройните продажби на кредит, които се радват на все по-голям интерес в цяла Източна Европа и привличат с мотото „Купи каквото поискаш, плати го, когато поискаш“.
 

Въпреки всичко потребителският бум в двете страни все още не е достигнал своя пик. Показателен за това е фактът, че румънците харчат средно по 630 долара на човек за потребителски стоки на година, а българите – по малко над 500 долара (по данни на НСИ за разходите за храни, напитки, облекла, обувки и други стоки за 2004 г.) спрямо около 2000 долара за унгарците, чехите и поляците. Според експерти българският и румънският пазар тепърва ще се развиват. Това е взето предвид от множество мултинационални компании, които в момента се подготвят за навлизане в Румъния. Сред тях са британска верига Tesco и американската Wal-Mart, а стратегията им за спечелване на клиенти все още не е ясна.
 

А румънците вече са свикнали да бъдат изкушавани с разнообразие или с ниски цени. Първото е запазена марка на френските хипермаркети, второто – на немските. Всъщност тази есен бе по-скоро сезонът на отстъпките. През последните няколко месеца на румънския пазар стъпиха три нови големи имена в продажбите на дребно - Penny Market, Plus Discount, Lidl & Schwarz, които са ориентирани към клиенти с ниски и средни доходи.
 

Неизменно отварянето на всеки нов голям магазин е съпроводено с огромни опашки по касите, което е типична черта и за българските потребители. У нас обаче присъствието на мултинационалните вериги все още е по-слабо. И вероятно поради тази причина напливът в първите няколко дни на всеки нов хипермаркет е дори по-голям. Впоследствие обаче, поради по-ниската покупателна способност, по-слаби са и продажбите.
 

Обратно на ентусиазма на румънците и българите към чуждестранните хипермаркети, в Полша, която вече е член на Европейския съюз, възприемат различна политика. Новото полско консервативно правителство погледна накриво чуждото присъствие в продажбите на дребно и на практика застана срещу вериги като Tesco, Carrefour и Auchan. Аргументът срещу тях е, че са безполезни за икономиката на страната и че вредят на дребния бизнес в лицето на малките квартални магазини.
 

Факт е обаче, че търговските центрове са бъдещето, а и на много места вече настоящето, в продажбите на дребно. За много хора пазаруването вече не е просто снабдяване с необходимите продукти, а необходимост от запознаване, разглеждане, избиране на продуктите. Колкото по-висок става стандартът у нас или в Румъния, толкова по-бързо се засилва и тази тенденция. Ако към това се прибавят и множеството барове, кафенета, ресторанти, спортни центрове и кинозали, които започват да заемат мястото си край големите супермаркети, става ясно, че модерният шопинг скоро няма да се различава от този, който сме свикнали да гледаме в американските сериали – някакъв вид семеен излет, съчетаващ пазаруване, общуване и забавление.
 

Полза от променения ни стил на пазаруване вероятно ще имат повечето от участниците в този сегмент, защото за разлика от полските или чешките потребители, българските и румънските далеч не са толкова лоялни към родните вериги и са склонни да избират измежду всички магазини, независимо от марката. В някои случаи чуждестранното и екзотично име дори се радва на по-голям интерес.

Още по темата:
 

Нов търговски център в София ще променя стила ни на пазаруване

Бургас предпочетен пред Пловдив и Варна за търговски център за 30 млн. евро

Най-големият търговски център в Гърция отвори врати в Атина

Големите инвеститори в недвижими имоти се насочват към Румъния и България