Уорън Бъфет сбъдва Олимпийските си мечти

Две години по-късно Бъфет кани Ариел и семейството ѝ на среща на акционерите на Berkshire. Събитието наподобява по-скоро фестивал, защото почти 30 000 посетители идват за един уикенд в Омаха. В неделя Ариел трябва да играе в продължение на три часа срещу всеки един претендент в три сета.

Доколко добре акционерите на Berkshire играят тенис на маса остава спорно. Спортът обаче става истинска атракция и събитие за набиране на средства и един от акционерите си носи дори собствената хилка, за да се конкурира с момичето. Десетки други са опитали също късмета си.

Напразно. Никой от тях не печели срещу Ариел. Дори Бил Гейтс не успява, въпреки че основателят на Microsoft е толкова фанатичен играч, че у дома си тренира с топки, които му сервира специална машина. Гейтс е атакувал и направо е бил пребит, спомня си Бъфет. "Честта му като мъж бе смачкана", добавя той. Гейтс не пожела да коментира опита си, но чрез говорител отбеляза възхищението си от Ариел.

Шоколад за победа

При втория път, когато Бъфет кани Ариел на общи събрание, той обещава за всеки победител кутия с висококачествен шоколад от една от неговите компании за всеки победител в турнира. Осберг се сеща, че момичето било много притеснено, че ще струва цяло състояние под формата на сладкиши. „Казах ѝ, че може да е спокойна, понеже той притежава цяла камара сладки“.

Но и специалната награда не помага на претендентите, а Ариел печели всяка игра. Почти никой не успява да отбележи дори и точка, дори и членовете на отбора по тенис на маса на Омаха. „Беше направо обидно", казва Род Коулс, президент на клуба. 

Ариел наследява любовта към играта от своите родители. Нейната майка идва в САЩ от Китай, баща ѝ е от Тайван. Привързаността на азиатците към спорта е толкова голяма, че от 1988 г. насам, когато тенисът на маса за първи път влиза в програмата на Олимпийските игри, Китай е спечелил 41 от 76 медала, включително 20 от общо 24 златни медали. След това на голямо разстояние се нарежда Южна Корея със 17 медала. И в Съединените щати шампионите в този спорт са с азиатски жилки. През 2008 г. те представляваха целия отбор по тенис на маса по време на Олимпиадата, а тази година вероятно няма да е по-различно.

Без имигрантите САЩ не са печелили до този момент олимпийски медал в дисциплината и Ариел е прекрасен пример защо това е така. В Китай може да бъде изгодно да си талант в тениса на маса, но не и в Америка, както казва майката на момичето. Син Цзян подкрепя началото на кариерата на дъщеря си, но прави подкрепата си зависима от много добри оценки в училище. "Ние ѝ казвахме, че тя трябва да спре да играе, ако оценките ѝ ще се влошат“.

Днес Ариел все още има отлични оценки, а в същото време и място в олимпийския отбор. Тя споделя олимпийската си мечта с мнозина, сред които и стария мъж от Омаха, когото нарича просто „чичо Уорън“. През септември Бъфет ѝ пише: „Ще те гледам на Олимпиадата, независимо дали през 2012 г. или през 2016 г." На 20-и април с победа в предквалификационния турнир Ариел „взе билета си“ за Лондон.

Спортният успех, по собствените ѝ думи, обаче не е с най-висок приоритет за нея. В момента тя се подготвя за приемен изпит за колежа и се надява да намери място в Станфорд. „В момента приемният изпит е най-важното, а едва след това е тенисът на маса", казва тя.

И в дългосрочен план интересите на момичето се изместват. Контактът с Бъфет и Гейтс може да бъде много по-важен за живота ѝ дори от участието в Олимпиадата. Благодарение на намесата на двамата предприемачи Ариел решава, че иска да учи икономика, а не медицина. „Най-щастливият момент в живота ми беше срещата с чичо Уорън и чичо Бил“, казва тя.