Пет години след началото на кризата все още мечтаем за нормално възстановяване

Какъв е най-добрият начин за акуратно измерване на продължителността на рецесията и възстановяването след тежка финансова криза?

В случая не е достатъчно просто да посочите кога БВП на глава от населението се е възстановил до предкризисните нива, както най-често правят икономистите, за да отбележат края на обикновените рецесии. Важно е да се определи състоянието на икономиката, както по отношение на растежа, така и в светлината на безработицата и цените на недвижимите имоти.

Интересен е въпросът дали след дълбока финансова криза икономиката въобще някога ще успее да достигне предкризисните си темпове на растеж, или част от капацитета й ще се окаже изгубен завинаги.

Изследователи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) посочват, че в настоящия случай най-вероятният сценарий включва частична, необратима загуба на икономически капацитет. Те все пак признават, че дългосрочните прогнози, обхващащи десетилетие или повече, винаги съдържат елемент на несигурност.

Интересно е, че Хоуард, Мартин и Уилсън не оспорват виждането, че рецесиите след финансови кризи са по-лоши както като дълбочина, така и като продължителност. Вместо това те твърдят, че трябва да обърнем внимание на доста по-различен проблем: дали веднъж след като е започнало, възстановяването след финансови кризи е също толкова енергично, колкото и след типична рецесия.

Когато за първи път предположихме, че финансовите кризи са свързани с тежки рецесии, оптимистично настроените анализатори заявиха, че новият бизнес цикъл е по-плавен и новите рецесии като правило ще са кратки и плитки.

След като икономиката изпадна в последната си дълбока рецесия, фокусът беше изместен върху тезата, че колкото по-рязък е икономическият спад, толкова по-енергично е възстановяването. Това, което последва обаче, беше анемично възстановяване, вследствие на което реалният БВП на глава от населението все още не е достигнал нивата от 2008 г.

Сега Фед се надява да измести фокуса още веднъж. Те ни съветват да забравим за проблемите от последните няколко години и да се фокусираме върху предстоящото възстановяване, което те прогнозират чрез своята интерпретация на динамиката на бизнес циклите в 59 страни.

Нека за отправна точка вземем годината на систематичното събитие, което предизвиква дадена криза. В случая с мега финансовата криза в Япония, това е 1991 г. (дата приемана от повечето анализатори), въпреки че спукването на ценовия балон на японските активи се случи през 1989 г.

В тяхното изследване обаче за изходна точка Фед приемат второто тримесечие на 1998 г. - когато БВП на Япония достигна дъното. Подобна отправна точка, пропускаща факта, че 1998 г. всъщност бележи второто дъно на рецесията в страната, опорочава генералния извод на доклада - че всички рецесии си приличат.

Няма съмнение, че 1998 г. ще бъде запомнена като кризисна година за много азиатски икономики - Малайзия, Южна Корея, Тайланд. Япония обаче е в криза от почти цяло десетилетие.