Нови думи като постистина и фалшиви новини набират популярност

В последните две години сред най-популярните нови думи, навлезли в българския език, са постистина и фалшиви новини.

Други интересни думи са фабинг (от английското phubbing, образувана от phone и snubbing), която буквално се отнася за поведение, при което пренебрегваме околните заради смартфона си; номофобия (от mobile phone phobia) - страх да не останем без мобилен телефон. Това казва в интервю за БТА д-р Цветана Димитрова - научен секретар на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН (ИБЕ-БАН).

Тя съобщи, че има и редица думи, които вече са навлезли в ежедневния ни език и които са образувани съобразно правилата на българския език. Например глаголите туитя - туитвам, спамя - спамвам, лайкам - лайквам и лайкна; съставни думи като селфи зона, селфи мания. Регистрират се също т.нар. калки (процесът е известен като калкиране или буквален превод на думи от чужд произход) - разприятелявам (среща се и ънфрендвам).

Други думи са: смути, песцетарианец (вегетарианец, който яде риба и морски дарове), киберхондрик (вид хипохондрик, който сам си поставя диагноза, като чете различни материали в интернет). 

Всяка година в езика ни навлизат стотици нови думи, като част от тях може и да не се задържат трайно, но други използваме ежедневно - банкиране, лифтинг, джогинг и други, отбеляза д-р Димитрова.

По думите й най-честите правописни въпроси на граждани, на които специалистите от Службата за езикови справки и консултации към ИБЕ-БАН отговарят, са свързани с колебания при употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число, за употребата на запетаите, за правилата за слято, полуслято и разделно писане.

Например по данни от Службата за езикови справки и консултации в рамките на една година (от април 2016 г. до април 2017 г.) има над 130 запитвания, свързани с правилото за пълния и краткия член, като преди него по честота са само въпросите относно използването на главни букви при изписването на съставни собствени имена. Гражданите се интересуват и от по-особени случаи на разколебано съгласуване между подлога и сказуемото (например при учтива форма).

Запитана заплашен ли е българският език от "дигитална смърт" заради все по-голямото използване на новите технологии и писането на латиница в интернет  д-р Цветана Димитрова отговаря: „Не, защото дигитална смърт за езика означава той да липсва в интернет пространството, а за българския такава опасност няма, ако можем да съдим по наблюдаваните от нас процеси“.

„Българският език се използва широко в интернет, при това се пише на кирилица, има достатъчно грамотни носители на езика и ресурси, които да го поддържат "жив".

Това са програми за корекция на правописа и множество речници. Например академичните, разработвани в Института за български език, сред които са многотомният "Речник на българския език", осемтомният "Български етимологичен речник", четиритомният "Български диалектен атлас", двутомният "Старобългарски речник", речници на синоними, антоними, фразеологизми, нови думи, многоезиковата семантична мрежа "БулНет.

Има също дигитални платформи за експертни езикови справки и консултации, сред които са и интернет справочникът "Написаното остава. Пиши правилно!", профилите "Езикови справки" във Фейсбук и Туитър. Интернет е и много благодатна среда за изграждане на мрежи от съмишленици, които да обменят информация помежду си на български език и за българския език, допълва д-р Димитрова.

Тя коментира, че в бъдеще 65% от хората ще имат професии, които все още не съществуват. Затова трябва да подготвим както учениците, така и преподавателите за новите условия, в които ще трябва да работят.

„Навлизането на нови думи в езика е очаквано и напълно закономерно явление, което е свързано с промените в средата, в която живеем и в която общуваме. Това са думи, които са свързани с промените в обществената и политическата среда, с ролята на новите технологии в живота ни, както и с напредъка на науката и общественото развитие. Новите думи, които остават в езика ни, са именно думите, които назовават уникални (за определен момент) понятия, непознати до този момент на обществото ни“, казва още д-р Димитрова.

На въпрос необходимо ли е пълният член да се запази като норма в българския език или трябва да отпадне тя отговаря: „Като езиковеди сме наясно, че правилото за употребата на пълен и кратък член не се основава на действащо езиково явление - било то в книжовния език, или в българските диалекти“.

В същото време това е правило, което действа само в писмената книжовна норма (в писмения език информацията се предава със средства, с които не можем да боравим в устния език, и обратно; в говоримия език например не използваме нито главни букви, нито пунктуация). Засега не се предвижда промяна на правилото.

На първо място, правилото не е трудно, независимо че според скорошно изследване на "Галъп" близо половината от респондентите имат колебания.

Проверка може да се направи чрез замяна на думата, която трябва да се членува с лично местоимение - ако думата може да се замени с местоимението той, то тя трябва да се членува с пълен член, а при заместване с местоимението него се членува с кратък член.

На второ място, трябва да има яснота какво ще се появи на мястото на това правило и коя от двете членни морфеми да остане - пълната или кратката (тук многократно са изтъквани езиковедски доводи в полза и на двете решения). Така че промяната на това правило в настоящия момент ще доведе до още повече грешки и колебания при правилната употреба на езика.