Сорос: Суаповете за защита срещу фалит трябва да бъдат обявени за незаконни

Милиардерът и филантроп Джордж Сорос определи кредитните суапове за защита срещу фалит (credit default swaps – CDS) като „инструменти за унищожение“, които трябва да бъдат забранени от закона, съобщи CNBC.

CDS се използват като застраховка от инвеститорите. Купувачът на CDS върху определен актив (облигация) е и собственик на самия актив, като с покупката му се гарантира, че ще му бъдат възстановени щетите от продавача на CDS в случай на спиране плащанията, произтичащи от собствеността върху актива.

Според Сорос асиметрията на риска и доходността на CDS упражняват натиск върху облигациите, върху които са издадени, до такава степен, че финансовите институции и компаниите могат да бъдат „поставени на колене“.

„Някои деривативи въобще не би трябвало да бъдат позволени за търговия. Имам предвид кредитните суапове за защита срещу фалит. Колкото повече чувам за тях, толкова повече осъзнавам, че те са наистина токсични“, заяви милиардерът.

По думите на Сорос заемането къса позиция върху облигации чрез закупуване на CDS контракти носи ограничен риск и почти неограничен потенциал за печалба. От друга страна, продажбата на CDS контракти предлага лимитирана печалба и нелимитиран риск.

Асиметрията, която насърчава инвеститорите да продават на късо корпоративните облигации, е подхранена от факта, че CDS се търгуват и поради това те се оценяват като варианти, които за разлика от опциите могат да бъдат продадени по всяко време, счита Сорос.

„Хората купуват CDS не защото очакват евентуален фалит, а защото очакват CDS да поскъпне в резултат на неблагоприятни развития“, добави още Сорос.

Сорос е посочил като пример за това американския застраховател AIG, който бе един от големите продавачи на CDS върху ипотечни инструменти, предлагайки по този начин обезщетение в случай на фалит.

След разразилата се финансова криза американското правителство инжектира 180 млрд. долара в AIG, тъй като застрахователният гигант трябваше да изплаща обезщетения на купувачите на CDS върху ипотечните облигации.

„AIG си мислеха, че продават застраховка за облигации и като такава CDS бяха надценени. На практика AIG продаваше варанти в мечи пазар и значително подцени тяхната стойност“, заяви още Сорос.

В този момент се появява феноменът „рефлексивност“, който Сорос описва в своите книги. Тоест грешното оценяване на цената на финансовите инструменти (в случая CDS) е оказало влияние на фундамента, който тази цена би трябвало да отрази.

Никъде другаде последствията от този феномен не са по опустошителни в сравнение с финансовите институции, чиято способност да правят бизнес зависи от доверието. Като примери милиардерът е посочил фалитите на Bear Stearns и Lehman Brothers.

Но потенциалните щети от CDS не са ограничени само до финансовите фирми. По думите на Сорос банкрутът на най-големия издател на печатарска хартия AbitibiBowater и този на автомобилния производител General Motors са типичен пример за това.

„И в двата случая някои притежатели на облигации притежаваха и CDS и те щяха да спечелят повече от банкрута им отколкото от тяхното спасяване. Все едно да купиш застраховка живот на някой друг и в същото време да притежаваш лиценз за убиване“, заключи той.