МВФ: Големият публичен дълг не пречи на икономическия растеж

Международният валутен фонд (МВФ) опроверга твърденията на икономистите от Харвард Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф, че високите нива на държавния дълг задушават икономическия растеж.

Противоречивото изследване на институцията е изготвено от експертите Андреа Пескатори, Дамяно Сандри и Джон Саймън. Анализаторите не намират доказателства, че има конкретен праг на дълга, над който средносрочните перспективи за растеж са значително компрометирани, пише CNBC. 

"Ние считаме, че няма доказателства за прагови ефекти както върху краткосрочните, така и върху дългосрочните перспективи за растежа. Връзката между дълга и растежа е сравнително приглушена, като величината е много по-малка, отколкото драматичните цифри от по-ранните проучвания", отбелязаха в доклада тримата икономисти.

През 2010 г. академичен доклад със заглавие "Растеж във време на дълг", изготвен от Райнхарт и Рогоф, посочи, че e налице своеобразен прагов ефект. Според анализаторите всеки дълг над 90 на сто от БВП влошава драстично възможностите за постигане на растеж.

Изследването често се цитира като едно от вдъхновенията за мерките за строги икономии. Сред експертите, които се базират на него, е дори комисарят по икономическите и парични въпроси в Европейски съюз Оли Рен, който го цитира по време на ключови дебати за необходимостта за бюджетно затягане в еврозоната.

През април 2013 г. "Растеж във време на дълг" попадна под атака от докторанти по икономика и двама професори в Университета в Масачузетс. По думите им методологията, на която се базира анализа, съдържа математическа грешка. Райнхарт и Рогоф обориха твърденията, че грешката произтича от "избирателно изключване" на компоненти и обясниха, че това не променя основната теза на изследването.

Последният анализ на МВФ подпомогна тезата на противниковия лагер, които се противопоставя открито на идеите на Райнхарт и Рогоф. Според международната институция приоритет за правителствата трябва да бъде увеличаването на растежа, а не намаляването на дълга. Следователно краткосрочните фискални ограничения може би не са особено целесъобразни.

Според МВФ връзката между дълга и средносрочния растеж е доста слаба при високите нива на публични задължения. Икономиките на страните с високи, но намаляващи нива на дълга в миналото са се разширявали толкова бързо, колкото и тези от противоположната група.