Еврото поевтиня с 1%, след като ЕЦБ понижи прогнозите си за инфлацията и растежа

Европейската централна банка (ЕЦБ) намали прогнозата си за инфлацията и икономическия растеж в еврозоната през тази и следващите две години. Ревизираните в посока надолу очаквания представи президентът на финансовата институция Марио Драги по време на редовната си пресконференция след оповестеното решение по-рано днес рекордно ниските лихвените проценти във валутния блок да останат непроменени за девети пореден път.

В своята есенна оценка ЕЦБ занижи прогнозата си за икономическия ръст през 2015 г. до 1,4% от юнските 1,5%. За 2016 г. и 2017 г. банката вече очаква ръст на брутния вътрешен продукт на еврозоната от 1,7% и 1,8%, съответно, спрямо предходната оценка за покачване от 1,9 и 2 на сто.

ЕЦБ прогнозира, че през 2015 г. инфлацията в 19-членния валутен блок ще бъде само 0,1%, а през 2016 г. и 2017 г. ще се ускори до 1,1% и 1,7%, съответно. Предходните очаквания за следващите две години бяха за инфлация от 1,5% и 1,8%. През август инфлацията в еврозоната остана на ниво от 0,2% за трети пореден месец.

Въпреки занижените оценки за растежа Драги бе категоричен, че възстановяването на икономиката на еврозоната ще продължи, но до края на годината ще бъде по-слабо от очакваното. Решението за намаление на очакванията за ръста се дължи на по-слабото външно търсене на европейския износ, дължащо се на по-бавния растеж на развиващите се пазари.

По думите на президента на ЕЦБ риск пред растежа представлява и високата несигурност, свързана с външната среда, и най-вече – с текущата ситуация на развиващите се пазари.

„Предизвикателствата пред развиващите се пазари едва ли ще отшумят скоро. Негативните рискове са се понижили, но ситуацията там може да има отражение върху икономиката на еврозоната“, каза Драги.

По отношение на инфлацията ЕЦБ очаква, че тя ще остане на положителна територия в края на годината и ще продължи да расте през 2016 г. и 2017 г., благодарение на очакваното икономическото възстановяване и допускането за малко по-високи цени на петрола. Но централният банкер призна, че ниските цени на „черното злато“ биха имали положителен ефект върху икономиката.

„Очакваме дефлация в някои от следващите месеци до края на годината, но Управителният съвет смята, че това са временни ефекти, дължащи се на ниските цени на петрола“, коментира Драги.

Той бе категоричен, че ЕЦБ ще осъществи програмата си за количествени улеснения до обявения краен срок до септември 2016 г., но допълни, че тя може да бъде удължена и след това, ако се наложи. Президентът на банката каза, че УС не е обсъждал промяна в обхвата на програмата.

„УС ще следи отблизо всяка свързана информация. Подчертаваме готовността и способността си да действаме, ако се наложи, като използваме всички инструменти, с които разполагаме в рамките на своя мандат, а в частност – програмата за покупка на активи предоставя известна гъвкавост, що се касае до евентуална промяна на размера, композицията и срока на програмата“, коментира Драги по време на пресконференцията, която съвпадна с неговия 68-и рожден ден.

В отговор на журналистически въпрос Марио Драги потвърди, че ЕЦБ настоява гръцките депозанти да бъдат изключени от възможността за спасяване, т.е. предоставяне на допълнителни средства, на гръцките банки. По негови думи това би било контрапродуктивно за гръцката икономика.

Курсът EUR/USD реагира спокойно на решението лихвените проценти в еврозоната да останат без промяна, но след коментарите на Марио Драги, направени по време на пресконференцията, валутната двойка бързо слезе под 1,12 долара за едно евро, като поевтинява с близо 1% до 1,1125.

Що се касае до курса на еврото, Марио Драги посочи, че текущият валутен курс е релевантен за растежа и инфлацията. Той гарантира, че ЕЦБ ще проучи всички фактори, повлияли на пазарите през последните седмици, ако перспективите пред тях се влошат.

Решението на Китай да девалвира юана в средата на август и опасенията относно забавящата се втора по големина икономика в света според Драги ще имат ефект върху търговията в еврозоната и доверието на финансовите пазари. Той посочи, че ще поиска повече прозрачност от представителите на Пекин по време на предстоящата среща на държавите от Г-20.

„Ако решението на Федералният резерв на САЩ да увеличи лихвените проценти ще помогне на банката да достигне инфлационната си цел, то това би било положително решение“, сподели накратко Драги по отношение на предстоящото заседание на американската централна банка на 16-17 септември.