Инфлацията в еврозоната се забавя още повече

Инфлацията в еврозоната неочаквано се забави през миналия месец - добра новина за онези, които подкрепят последния пакет от парични стимули на Европейската централна банка, коментира Bloomberg.

Потребителските цени се повишиха с 0,9% на годишна база през септември - по-малко от половината от целта на ЕЦБ за малко под 2%, както и под прогнозите на икономистите. Основната мярка, която изключва елементи с по-променливо потребление като енергия, храни и тютюн, нарасна до 1%, надвишавайки общата инфлация за първи път от края на 2016 г.

Решението на ЕЦБ за допълнително намаляване на лихвените проценти до нива под нулата и повторното увеличаване на количественото облекчение беше предизвикано от опасения, че инфлацията няма да се върне до желаните от институцията показатели.

Слабият икономически растеж не е единственият проблем. Спадът в производството, предизвикан от търговското напрежение, отслабването на глобалното търсене и геополитическата несигурност, се задълбочават. Новите поръчки отбелязват най-рязкото си свиване от почти седем години, което допринася допълнително за влошаване на производството, сочи доклад на IHS Markit.

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, който предложи пакета за облекчаване през септември, изтъкна в понеделник, че инфлационният натиск от силното вътрешно търсене и подобряването на пазара на труда частично се компенсира от намаляването на производството и икономическия растеж.

Лейн, както и президентът на ЕЦБ Марио Драги, подчертаха, че ЕЦБ може да предприеме мерки при необходимост от ускоряване на инфлацията, като същевременно призоваха правителствата да подкрепят усилията им чрез осъществяване на фискални разходи. Това твърдение може да бъде осъществено по време на управлението на Кристин Лагард, която поема институцията през ноември.