Време ли е за африканските държави да се отърват от валутния васалитет?

Представете си, че сте принудени да инвестирате всичките си пари във френски акции, само защото еврото е вашата базова валута. Това е положението, в което много страни от Субсахарска Африка са поставени и все повече се опитват да избегнат, пише The Wall Street Journal.

Четиринадесет нации, включително Кот д'Ивоар, Сенегал и Камерун, използват т.нар. CFA франк, остатък от колониалната ера, който някога е бил фиксиран към френския франк,а сега към еврото. По-рано този месец, след години на недоволство, осем от тях открито обявиха желанието си да се избавят от тази форма на съвременен колониализъм.

Някои инвеститори отхвърлиха идеята за подобно действие, което би било сериозен тест за финансовата стабилност на региона. Но от друга страна, това може да помогне за отключване на част от икономическия потенциал на Африка.

От 1945 г. две централни банки, една в Западна Африка и една в Централна Африка, емитират CFA франкове. Министерството на финансите на Франция гарантира курса на валутата спрямо еврото, но в замяна на това централните банки трябва да държат поне половината от валутните си резерви във „френски пари“. Следователно министерството на финансите инвестира във финансови средства на френския фондов пазар.

Предвид по-ниската стойност на френските акции в сравнение с останалите световни акции през последното десетилетие, средно с 53 процентни пункта, това може да изглежда като добра сделка. Но развиващите се страни често са принудени да поддържат фиксирания курс на своите слаботъргувани валути към по-силни и CFA франкът изпитва сериозни трудности да поддържа темпото на еврото.

На практика Франция налага строга парична политика, за да се увери, че резервите надхвърлят, и то значително, нуждите на фиксирания валутен курс. Заложени са много високи лихвени проценти, а търговските банки са ограничени по отношение на количеството кредит, което могат да отпускат на значими инвестиционни проекти. Според икономисти и бивши политици това се прави, за да бъде ограничен растежът на паричната маса в региона.

Данни на Световната банка показват, че съотношението на банковите активи към брутния вътрешен продукт - показател за финансово развитие - в региона на CFA франка постоянно изостава в сравнение с това на други страни от субсахарския регион.

Освен това силната обвързаност с повишенията и пониженията на еврото често противоречи на нуждите на износителите. Този проблем става все по-остър през последните години, защото засегнатите страни, предимно продавачи на стоки като масло, какао и злато, се преориентираха от търговия на европейските пазари към такава с Китай, Индия и други африкански страни.

Сред икономистите няма консенсус за ролята, която тази валутна схема играе в икономическите проблеми на региона. Плановете за замяната на CFA франка с нова обща западноафриканска валута са изпълнени с проблеми както по отношение на сроковете, така и за балансирането на нуждите на различните държави.

Все пак прекратяването на 74-годишния валутен колониализъм, започнал след Втората световна война, е необходима стъпка към постигане на по-голям икономически суверенитет на Африка и подсилване на нейните вътрешни пазари.