Базовата инфлация в Китай отчита най-слабия си ръст за последното десетилетие

Китайската инфлация се е забавила през февруари, след като коронавирусът повлия негативно търсенето. В същото време базовата инфлация, която изключва цените на волатилните продукти като храните и енергията, е отчела най-бавния си темп на ускорение за последното десетилетие, информира Bloomberg.

Базовият индекс на потребителските цени е отчел ръст от 1% на годишна база през февруари, отбелязвайки най-слабото си повишение от юни 2010 г. Междувременно промишлените цени са се върнали към дефлацията, тъй като индексът на цените на производител е регистрирал спад от 0,4 на годишна база след повишението от 0,1% през януари. Въпреки това разходите за храна са продължили да нарастват заради повишаването на цените на свинското месо. По тази причина инфлацията в страната се е ускорила с 5,2% на годишна база през февруари, съобщиха от Националното статистическо бюро на Китай във вторник. к

Очаква се дефлацията в производствените цени да окаже натиск върху стойностите в световен мащаб. Общото търсене и базовата инфлация се забавят поради коронавируса и вече слабата икономика, но домакинствата все още са изправени пред по-високи цени на храните поради последиците от африканската чума по свинете като намалените на доставките на свинско месо.

„В краткосрочен план това означава, че Китайската народна банка може да не предприеме толкова голямо облекчение, колкото Фед и други централни банки“, заяви Лари Ху, главен икономист в Macquarie Group Ltd. „Инфлацията на потребителските цени ще се забави през следващите месеци заради забавящата се икономика и срива в цената на петрола, така че дефлацията ще бъде основната грижа по-късно тази година. Поради това очакваме по-късно тази година да има повече стимули“, добави той.

„В бъдеще цените на нехранителните стоки - особено на услугите - ще останат под натиск, като се има предвид, че търсенето ще бъде по-слабо, тъй като хората могат да продължат да избягват публичните събития. В същото време скорошното понижение в цените на суровините би удължило дефлацията при цените на производител, натежавайки над печалбите на индустриалните предприятия", каза Дейвид Ку от Bloomberg Economics.

Цените на храните са оказали най-голям принос за инфлацията заради повишението в  пазарните стойности на свинското месо, които са отчели ръст от 135,2% на годишна база или най-много от 2007 г. насам.

Производството на свинско месо в Китай е спаднало с над 21% през 2019 г. Правителството на страната заяви по-рано този месец, че все още има за цел да възстанови 80% от нормалното производство на свинско месо до края на годината.

 „Забавянето на базовата инфлация до  най-ниския й ръст за последните 10 години предполага, че търсенето е било по-силно засегнато от предлагането“, смята Син Джаопенг, икономист в  Australia and New Zealand Banking Group Ltd . „Заради глобалното разпространение на Covid-19, се очаква външното търсене да спадне още повече, а скорошният срив в цените на петрола засилва не само икономическата несигурност, но и дефлационните очаквания“, добави той.