Борбата с климатичните промени изправи един срещу друг Вайдман и Вилроа

Директното участие на Европейската централна банка (ЕЦБ) в борбата с климатичните промени постави на коренно противоположни позиции две от основните фигури в определянето на политиките ѝ.

Управителят на Френската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Франсоа Вилроа дьо Гало заяви, че европейската институция трябва да взема предвид климатичните промени при подхода към паричната си политика.

В изказване в рамките на онлайн сесия на форума Ambrosetti Вилроа посочи, че ЕЦБ трябва да се заеме с изменението на климата „най-вече в името на нашия мандат за ценова стабилност“.

„Климатичните промени очевидно имат мощен дългосрочен ефект върху нивата на цените (започвайки от енергията) и икономическите прогнози. Но ние вече виждаме и техните краткосрочни ефекти: помислете за горските пожари или за случващите се структурни промени в европейската автомобилна индустрия“, коментира той, цитиран от Ройтерс.

Междувременно управителят на Германската централна банка и също член на УС на ЕЦБ Йенс Вайдман посочи в реч, че европейската банка няма мандат да играе пряка роля в борбата с климатичните промени и действията ѝ може да се окажат риск за нейната независимост.

С увеличаването на риска от климатичните промени за световната икономика все по-активно се обсъжда ролята на централните банки в справянето с нея. Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард застъпва идеята за по-голяма активност на банката, определяйки я като мисия от ключово значение.

Но консервативният банкер Вайдман, чиято позиция често се различава коренно от традиционните виждания на ръководството на ЕЦБ, призова само за ограничена роля.

„Активна роля в климатичните политики – или друг вид политики – може да подкопае нашата независимост и в крайна сметка да застраши нашата способност да поддържаме ценова стабилност“, заяви той, цитиран от Ройтерс. „Независимостта на централната банка е задължителна, за да останем фокусирани върху нашата основна цел“, допълни той.

Според Вайдман климатичните промени и справянето с тях са политически въпрос, а не работа за бюрократи, които не са пряко избрани от народа.

„Банкерите от централните банки нямат демократичната законност да коригират политически действия или бездействия“, коментира той. „Не сме получили независимост, за да взимаме решения, които самите политици не желаят да вземат“, допълни гуверньорът на Бундесбанк.

Един от основните дебати около ЕЦБ е за това дали банката трябва да насочи покупката си на облигации към „зелените“ активи. Според Лагард, както и според друг член на УС Изабел Шнабел, пазарите не оценяват правилно климатичните рискове и създават разпадане на пазара, което може да бъде влошено от покупките на ЕЦБ.

Според Вайдман обаче „не е задача на (ЕЦБ) да наказва или субсидира дадени индустрии“. Въпреки това той призна, че централната банка има своята роля, макар и не толкова директна.

По думите му институцията трябва да поставя по-голямо ударение върху свързаните с климата финансови рискове и да изисква от фирмите да отговарят на определени задължения за отчитането си, преди да купува техни облигации или да приема обезпечения.

Също така ЕЦБ трябва да поиска от рейтинговите агенции да включат подходящи оценки на рисковете, свързани с климата.