Норвегия ще поведе света в повишаването на лихвите след Covid

Норвежката централна банка може да повиши лихвените си проценти по-рано, отколкото се предполагаше досега, става ясно след днешното заседание на централните банкери.

Както се очакваше, паричните власти оставиха ключовия лихвен процент в четвъртък на рекордно ниското ниво от нула процента, предава Bloomberg.

В същото време Norges Bank подчерта, че може да затегне паричната си политика по-рано от очакваното, тъй като световната икономика се възстановява постепенно от пандемията на Covid-19.

Повишаване на лихвения процент се планира за второто тримесечие на 2022 г. Макар че това би било шест месеца по-рано от предходната прогноза, то би било в съответствие с прогнозите в анкета на икономистите на Ройтерс.

Ключовата лихва вероятно ще остане на настоящите нива повече от година, „последвана от постепенно нарастване от първата половина на 2022 г., когато активността се приближи до нормалните нива".

Прогнозата се откроява сред основните централни банки в света - от САЩ до Япония, от които се очаква да поддържат свръххлабава политика в продължение на години, за да подкрепят своите икономики, засегнати от пандемията.

За разлика от тях Норвегия разчита по-силно на фискалните мерки, за да преодолее кризата, и се справя по-добре от повечето. Тази година тя изтегли рекордни суми от своя държавен фонд за богатство в размер на 1,2 трилиона долара, най-големият в света, като така облекчи натиска върху централната банка.

Кристофер Киер Ломхолт, главен анализатор в Danske Bank, който очакваше банкерите да повишат лихвените проценти до декември 2021 г., заяви пред Bloomberg, че прогнозата му „изглежда още по-вероятна сега“ след съобщението в четвъртък.

Норвегия никога не е намалявала лихвите на нива под нулата и не е експериментирала с количествени облекчения, отчасти защото по-голямата част от стимулите ѝ са фискални. Норвегия

Междувременно кроната ще приключи 2020 г. като най-лошото представящата се валута сред 10-те най-търгувани валути в света, отчасти поради зависимостта на икономиката от петрола. Тази слабост на курса помогна на страната да повдигне инфлацията над целта от 2% на централната банка, като базовите годишни потребителски цени се повишиха на годишна база с 2,9% през ноември.

Централната банка сигнализира, че остава значителна несигурност, тъй като пандемията засилва хватката си над цяла Европа.

„Силният икономически спад и значителната несигурност за перспективите предполагат, че ключовият лихвен процент трябва да бъде задържан, докато има ясни признаци, че икономическите условия се нормализират“, каза президентът на централната банка Ойстен Олсен.