60 французи може да останат без достъп до интернет заради неспазване на закон

Френското правосъдие може да лиши 60 френски интернет потребители от достъп до мрежата за срок до един месец, защото са нарушили закона „Хадопи“, предаде BBC.

Освен това те са заплашени и с глоба от 1500 евро. Натоварената със спазването на закона институция ще прави посещения в домовете на засегнатите, за да научи повече за обстоятелствата, при които е извършено нарушаването на закона.

„Хадопи“ е наименованието на закон, въведен във Франция през 2009 г., с който в страната е създадена агенция за следене на интернет потребителите за нелегална дейност, включително споделяне на файлове и свалянето им. Целта е да се спира интернет достъпът на потребителите, които са нарушили закона повече от три пъти.

До този момент 650 000 потребителя са получили първо предупреждение по електронната поща, други 44 000 – второ по писмен път. 60-те заплашени от спиране на достъпа са нарушили закона за трети път. Представената статистика е част от доклада за дейността на институцията, която следи за спазването на закона и която струва на френското правителство 12 млн. евро. 

Пред френския телевизионен канал TF1 представителят на „Хадопи“ Мари-Франсоа Маре е заявила, че изпратените писма са подействали като един вид заплаха. Този резултат обаче трябвало се „отпразнува внимателно“, защото потребителите били изобретателни и ще намерят нови начини за споделяне на съдържанието. Засега законът се отнася само до ползването на  peer to peer мрежите. Заради него хората търсят други начини за достъп до произведения на изкуствата - платени тегления и сайтове за онлайн излъчване.

Спирането на достъпа обаче трябва да бъде разрешено и от съда. Засега остава неясно как технически ще бъде спрян достъпът до мрежата, ако например няколко човека си делят един интернет достъп, какъвто е случаят например във фирми или учреждения. Освен това през май 2009 г. Европейският парламент реши, че интернет достъпът не може да бъде прекъсван без съдебно решение. 

До съдебни решения за спиране на достъпа може и да не се стигне, защото доказателствата, на които се базира целият процес, са IP адреси, които са събирани от частни лица, а това не е валидно доказателство. Конституционният съд пък отхвърли първата версия на закона, защото нарушаваше свободата на словото.