Службите за сигурност нямат капацитет да следят трафичните данни, смята експерт

Службите за сигурност у нас нямат капацитета да следят трафичната информация, както е заложено в Закона за електронните съобщения, смята Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Пред БНТ той изрази и съмнение, че в агенциите по сигурността има хора с нужната квалификация, които да се справят с изискванията в законодателството.

Промените в Закона за електронните съобщения бяха приети на първо четене в Народното събрание на 27 май. Те разширяват правомощията на вътрешното министерство, ДАНС и други служби по сигурността и разузнаването да проверяват кореспонденцията в интернет и да следят телефонните разговори на българските граждани.

Тихомир Безлов посочи още, че от години 91-92% от разходите на МВР са за заплати на служителите, което поставя страната в рисково положение. "Няма как да се противопоставим на съвременната международна престъпност, а България неминуемо е част от нея, със старите методи", допълни той. 

Експертът е категоричен, че трябва да има и силен вътрешен контрол, за да няма злоупотреба от страна на служителите с получената информация. Според него този процес може да бъде контролиран от "външна структура", извън службите за сигурност.

Той даде за пример други западноевропейски държави, където има подобни структури към парламента или президента, които следят работата на службите за сигурност.

Безлов коментира, че трафичните данни съдържат много информация, но у нас няма пазар за това. Тази информация не съдържа самия разговор, но чрез нея може да се види с кого се комуникира, тоест които са партньорите, и каква е честотата на контактите, което например е от помощ за бизнес конкуренти.