Шефът на германското разузнаване очаква руски атаки за изборите в Германия

Ръководителят на германското разузнаване предупреди, че руски хакери могат да атакуват предстоящите избори в Германия през 2017 г. с кампании за дезинформация, които могат да застрашат демократичния процес, предава Ройтерс.

Представители на американското разузнаване предупредиха в навечерието на президентските избори в САЩ на 8 ноември, които бяха спечелени от Доналд Тръмп, че има опити за манипулиране на вота, за които те вярват, че са подкрепени от руските власти. От Русия обаче отричат.

В интервю, публикувано във вторник в Sueddeutsche Zeitung, Бруно Кал, новият ръководител на службата за външно разузнаване BND, заяви, че има признаци, че Русия може да стои зад намесата.

„Имаме доказателство, че кибератаките, които са извършвани, нямат друга цел, освен да доведат до политическа несигурност“, коментира той. „Извършителите са заинтересовани от делегитимирането на демократичния процес като такъв“.

Ръководителят на вътрешната разузнавателна агенция на Германия BfV заяви пред Ройтерс по-рано през ноември, че властите са притеснени, че Русия може да се опита да се намеси в изборите в Германия чрез използването на заблуждаващи новини.

Канцлерът Ангела Меркел също предупреди, че социални ботове - софтуерни програми, които диктуват мненията във влиятелни социални мрежи чрез разпространяването на фалшиви новини, може да са манипулирали гласуването. Меркел е изправена пред нарастващи предизвикателства, свързани с антиимигрантската популистка партия AfD, която твърди, че Европейският съюз трябва да се откаже от санкциите, наложени на Русия, а Берлин трябва да има по-балансирана позиция към Москва.

Някои критици твърдят, че разпространението на фалшиви новини е повлияло на изборите в САЩ, като е наклонило везните в полза на републиканеца Тръмп, който обеща да подобри отношенията с руския президент Владимир Путин. Победеният кандидат на демократите Хилари Клинтън обвини Тръмп, че е „марионетка“ на Путин.

Кал твърди, че Германия и други страни в Европа са били определени като цели на кампании за дезинформация.

„Върху публичния дискурс и демокрацията се упражнява някакъв вид натиск, което е недопустимо“, коментира той.