Руският контрол над медиите в Черноморския регион често е непряк

Оценката на Freedom House за свободата на медиите в Грузия е, че те са само частично свободни, а основните предизвикателства пред тях са свързани с политическата поляризация и конкурентни политически интереси. Руските олигарси са инвестирали много в развитието на плурализма в Грузия, на политическите партии и на медиите, но тъй като имаме малко финансови ресурси, политическият интерес винаги застрашава плурализма, заяви Тамар Кинцурашвили, изпълнителен директор на Media Development Foundation в Грузия.

Много медии в страната, които разпространяват проруска пропаганда, се опитват да прикрият реалния си източник на новините, но някои от тях се обявяват открито в подкрепа на Русия. „В това отношение има два вида медии: прокремълски, чиято програма е открито проруска и позициите им не са прикрити, и т.нар. антилиберални етнонационалистически медии, които представят себе си по различни начини, но изпращат същите послания като първата група“, поясни Кинцурашвили.

Основните послания на подобни медии срещу Запада включват позиции срещу идентичността, човешките права и ценности, но и срещу НАТО, САЩ и ЕС като цяло. По отношение на НАТО например се е наблюдавало по-слаба обществена подкрепа към присъединяване, съвпадащо със засилване на антинатовски послания в медиите, поясни тя.

Според експерта основните пропагандни методи на тези медии са разпространение на дезинформация и фалшиви новини, на конспирация и демонизация, на съветски митове. Освен това обаче често се среща манипулация на снимки и видеа, а се използва и техника, в която се представя фалшива дилема за избор.

За разлика от Грузия според оценките на световни организации, включително Freedom House, медиите в Армения не са свободни и Русия има много силно влияние, заяви Гегам Варданян, главен редактор на Media Initiatives Center в Армения.

Телевизията продължава да бъде основният източник на информация в страната, но тя все още е под контрола на властите, които определят какво да излъчват и какво да говорят телевизионните канали, обясни експертът. Проблем е, че публична информация за реалните собственици на телевизиите в Армения липсва, макар че неофициално се знае кои са те и какви връзки имат било то с президента, някой олигарх или политическа партия.

Интернет медиите напоследък се разрастват с покритие в страната от над 60% и са малко или много свободни, допълни той. Печатните медии обаче са във все по-голям упадък.

Интересното според Варданян е, че при население от 3 млн. души в страна, също толкова голяма диаспора от арменци има и в Русия, която всъщност представлява руските интереси в Армения. Така Русия има силно икономическо влияние в страната, особено в енергетиката и телекомуникациите, каза Варданян.

„Всъщност Русия дори няма нужда да има инвестиции на медийния пазар в Армения, защото има други инструменти за влияние и пропаганда, а и все още няма проблеми с идеологията в страната като цяло“, заяви той. Пример за влияние на Кремъл е уебсайтът Спутник, който представя изцяло руската програма и послания.