Добронамерените регулации като GDPR и директивата за авторското право в Европейския съюз (ЕС) правят много неща. Да отслабват големите технологични компании не е сред тях, пише в свой анализ Quartz.
Правилата, създадени, за да обуздаят властта на технологични гиганти като Amazon, Google и Facebook, напоследък намират ключово място в новините. Първо беше GDPR, който наводни електронните ни пощи с имейли от различни организации, които искат позволение за достъп до личната ни информация. По-рано този месец пък видяхме амбициите на ЕС да наложи нови правила, свързани с авторското право, които могат драстично да променят случващото се интернет.
За много коментатори целта на тези регулации е ясна - да ограничат силата и печалбата на големите корпорации. Промените, засягащи авторското право, които така и не бяха приети, описват в целите си една, която гласи: подобряване “позицията за водене на преговори” на европейските създатели на съдържание. Въпреки че не се посочва срещу кого точно са изправени европейските създатели на съдържание, контекстът е ясен: големите американски компании.
Вместо наистина да заплашат технологичните гиганти по смислен начин, тези политики могат да усложнят развитието на малките организации. Въпреки че тези нови правила ще донесат по-голяма защита на данните на потребителите, те могат да допринесат за дисбаланса на силите, който вече виждаме в технологичния сектор. Това е така, защото регулациите, създадени да ограничават влиянието на големите технологични компании, често свеждат до минимум заплахата от конкуренция, което прави пазарната им позиция по-голяма.
Въпреки че GDPR вече влезе в сила, новопредложената директива на ЕС за авторското право така и не успя да премине вота в парламента. Сегашните закони в областта в Европейския съюз са от 2001 г., много преди бума в технологичния сектор и модерните социални мрежи. Макар че има смисъл в обновяването на законодателната база, за да се отразят динамиките в новата икономика, скорошните регулаторни предложения не просто ще засегнат американските технологични компании, но и европейските медийни организации, на които целят да помогнат.
Като конкретен пример как това би се случило, нека помислим кое е най-абсурдното предложение в директивата: нова политика, която ще изисква платформите, на които се постват хиперлинкове, да плащат за позволението да насочват към трети страни (уебсайтове). Според някои доклади Google и Facebook са отговорни за около 75% от препращащия трафик към онлайн медии. Тези данни ясно показват, че медиите се нуждаят особено силно от технологичните гиганти.
Регулаторите смятат, че технологичните платформи ще изберат да платят тези такси, вместо просто да забранят линковете към скъпите медии, а това не само сигнализира за готовността на законодателите да приемат едни недобри политики в името на “битката с големите технологични фирми”, но и че нямат никаква идея какво правят тези играчи в самия процес, сочи още анализът на Quartz.
Ако европейците бяха толкова смели да изискват технологичните платформи да сключват сделки с медиите, само за да слагат линкове към тях, тогава Google и Facebook щяха да са единствените компании, които са достатъчно големи, че да си позволят подобни разходи. Това означава, че клишираните оплаквания, че Facebook и Google “контролират интернет”, ще се превърнат в реалност, а не просто в хипербола. Включването на подобно предложение показва фундаментално неразбиране за това как функционират пазарните сили в интернет ерата.
Много от приетите или разглежданите закони в Европа драстично увеличачват разходите, необходими за управлението на една технологична компания. В това число влизат “Правото на обяснение” при GDPR и “правото на изтриване”, всяко от които изисква компаниите да създават нови системи и процеси, за да управляват отделните заявки за лични данни. В резултат повечето малки и средни технологични компании ще имат още по-малко предимство, отколкото вече имат.
Ако се съгласим, че забраната на мемета е лоша идея, какво друго може да направи регулаторът? Важен урок от предишни ери на технологична истерия е, че регулаторите не повалят големите компании. По-скоро тази роля изпълнява следващата вълна от иновативни компании, които просто правят старите играчи остарели.


Европа закъсня с мерките за Черно море, послания на Фон дер Лайен са закъснели
Евростат: Все повече украинци получават временна закрила в България
Тежките верижни катастрофи на "Тракия" през годините
Поптодорова обясни какво е значението на посещението на Урсула фон дер Лайен във Варна
Говорител на ЕК: Бъдещият център за наблюдение на Черно море се очаква да бъде готов догодина
Учениците не могат да откриват сами знания, които още не притежават
Първите десет изгубени години след края на комунизма още тежат на България
Иран превърна павилиона си на COP31 в изложба за убитите 120 ученици в Минаб
Обществените нагласи спрямо Израел в Америка се обръщат
ЕИБ: Финансираме Isar Aerospace, PLD Space за космически стартове
Това Porsche 924 е първата полицейска суперкола в Дубай
Шакил О'Нийл си купи три Rolls-Royce-а заради наранено его
Боядисването на това Bentley Continental GT отнема 56 часа
Mercedes дава още 10-15 години живот на ДВГ
Какви рискове крие дистанционното стартиране на двигателя
Съдбовен ноември за 5 зодии
Омбудсманът иска законови гаранции заради автоматизираната система за решенията на ТЕЛК
Родилка изгуби половината от кръвта си след раждане у дома с "акушерка" без лиценз
Учени търсят алтернативи на захарта от ново поколение с помощта на ИИ
Батерия предаде робот при маратон в Антарктида