FT: България привлича рекордни технологични инвестиции

Йорданка Фандъкова, първата жена кмет на София, твърди, че градът е “един от образователните центрове в региона”. По думите ѝ за последните 10 години София е европейският град с най-голям ръст на БВП на глава от населението, класирайки се трета в Европа по брой на ИКТ стартъпи. Освен това има 120% ръст на софтуерния сектор за последните пет години.

Повече от един на всеки 10 работещи в София е част от ИКТ сферата. Повече от половината от скоро наетите офисни пространства в града през третото тримесечие са взети от технологични фирми, твърди компанията за недвижими имоти MBL.

Тази година Сфоия беше един от осемте града в ЕС, избрани да имат от първите европейски суперкомпютри - най-голямата инвестиция от ЕС в българската научна инфраструктура.

Градът се нарежда сред 10-те най-бързо растящи технологични центрове в Европа според доклада State of European Tech. Повечето чуждестранни инвеститори в български технологии през последните две години идват от САЩ и ЕС, според fDi Markets.

Яков Милатович, регионален икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, твърди, че културният афинитет към България от такива инвеститори е един от основните фактори, заедно с мястото ѝ в ЕС, високото качество на живота при ниска цена на живот, политическата стабилност и средния годишен растеж на БВП с 4% от 2016 г. насам. Същевременно страната печели и от близостта си с Румъния и Сърбия, с които формират технологичен триъгълник, които някои наричат Силициевата долина на Югоизточна Европа.

Чуждестранните инвестиции в технологичния сектор в Букурещ също растат експоненциално от 2015 г., твърдят от fDi Markets.

Милатович коментира, че в сравнение с някои страни членки на ЕС, “България има още работа за вършене”.

Страната е спаднала с около 25 позиции в класацията на Световната банка по това колко лесно се прави бизнес за последните пет години, а други държави показват подобрение. Според Милатович бъдещата работа за борба с корупцията и подобряване на социалните политики, особено в грижата за семействата, както и по-добра поддръжка на детските градини, ще бъде добър сигнал за развитието на частния сектор.

Както преките чуждестранни инвестиции на зелено, така и общите ПЧИ, записани в платежния баланс, който включва сливанията и придобиванията, вътрешнофирмената задлъжнялост и други фактори, не успяват да се възстановят до нивата си преди световната финансова криза през 2008-2009 г., когато се радваха на бърз растеж след присъединяването на България към ЕС през 2007 г. И все пак от 2014 г. досега притокът показва главно положително, макар и бавно възстановяване, което се основава на потоците към ИКТ сектора.