Големите технологични компании режат клона, на който седят

Тези, които се борят да ограничат силата на големите технологични компании (Big Tech), трябва да разгледат теорията за въжето на Владимир Ленин. „Когато дойде време да се бесят капиталистите, те ще се съревновават помежду си за договора за въжето“, предполага се, че е казал съветският лидер (макар че има малко доказателства за това), пише Джон Торнхил за Financial Times.

Както отскоро откриват регулаторите, трудно е да се оспори господството на Big Tech. Наскоро американски федерален съд отхвърли две знакови дела, заведени срещу Facebook, с аргумента, че Федералната търговска комисия не е успяла да докаже, че социалната мрежа упражнява „монополна власт“.

Но остава аргументът, че като овластяват бъдещите конкуренти с нови инструменти и технологии, доминиращите капиталисти може несъзнателно да продават въжето, с което в крайна сметка ще бъдат обесени. Както става в света, следващото поколение технологии често решава проблемите, създадени от предишното. Умни иноватори измислят нови начини за правене на неща, правейки старите остарели. Кой вече се интересува от господството на VHS стандарта на пазара на видеокасети?

От една страна имаме право да се тревожим за концентрацията на корпоративната икономическа мощ и да действаме срещу нея. Доминиращите технологични компании се радват на масивни мрежови ефекти, ненадминати данни за потребителското поведение и изобилен паричен поток, който може да се похарчи за най-умните служители, най-мощните компютри и покупката на всякакви нови стартъпи, които застрашават техния бизнес.

Но от друга гледна точка, същите тези платформени компании, като Amazon, Google, Facebook, Apple и Microsoft, улесняват и правят по-евтино стартирането и мащабирането на нов дигитален бизнес, което все пак може да стимулира следващата вълна на съзидателно разрушение. Технологиите едновременно концентрират икономическата мощ и я демократизират.

Вижте опита на Брет Тейлър, сериен предприемач, който сега е главен оперативен директор на Salesforce. Когато Тейлър стартира първата си компания за социални мрежи FriendFeed през 2007 г., той създава свой собствен сървър, защото това е бил най-евтиният начин. Когато през 2012 г. основава втората си компания, за софтуер за производителност, наречена Quip, той изгражда всичко в облака, хостван от Amazon Web Services, правейки процеса много по-бърз и по-евтин. „Възможността за изграждане на дигитален бизнес е по-лесна от всякога. Следващата Силициева долина е облакът”, ми каза той.

Същото е и със софтуера. До сравнително скоро най-големите компании наемаха най-добре платените програмисти, които пишеха най-сложния софтуер. Но софтуерът с отворен код, свободно достъпен на платформата GitHub, която сега е собственост на Microsoft, и лесните за използване програми без код или със ограничен такъв, позволяват на всяка компания да се превърне в технологична.

Всеки, който има връзка с интернет, сега може да достъпне тези софтуерни библиотеки, за да създаде свои собствени услуги, точно като съединяване на тухли Lego, коментира Надя Егбал, автор на „Работа в общественото пространство“, книга за софтуера с отворен код. „Често настройваме платформите и създателите едни срещу други. Но те са в симбиотична връзка. Създателите започват да осъзнават, че имат голяма сила“, изтъква тя.

Технологичните компании също така предлагат на своите клиенти мощни услуги за машинно обучение, като TensorFlow на Google и PyTorch на Facebook. Наскоро Microsoft обяви пускането на нов инструмент за изкуствен интелект, наречен GitHub Copilot, за да помогне на програмистите да участват в създаването на код. Този тип платформи позволиха на компаниите да разработят свои собствени услуги, задвижвани от изкуствен интелект, като клиентски чат ботове, които стават все по-разпространени.

Но контра говоренето за децентрализацията на технологиите е ограничено, казва Ричърд Креймър, основател на Arete, независима изследователска фирма. Младежите навсякъде могат да стартират нов бизнес, използвайки най-новите технологични инструменти, но все пак е вероятно да зависят от неконкурентната инфраструктура, доминирана от Big Tech, като магазините за приложения на Apple и Google. „Тази демократизация на технологиите е много съблазнителна, докато не попитате кой притежава инструментите и платформите, на които всички разчитат“, отбелязва Креймър.

Това означава, че все още отчаяно се нуждаем от регулатори, които да държат компаниите от Big Tech отговорни, като строго прилагат съществуващите антитръстови правила и направят законодателството подходящо за дигиталната ера. Но ще отнеме време, ресурси и политическа воля, за да се разхлаби хватката на установените играчи. Междувременно трябва да направим всичко възможно, за да подкрепим появата на фирмите бунтовници и да насърчим конкуренцията между технологичните компании за продажба на повече „въжета”.