Системни грешки са замразили европарите за околна среда

Системни грешки са замразили европарите за околна среда – това става ясно от писмо на  Европейската комисия до българските власти.

Припомняме, че част парите по ОП "Околна среда" вече бяха замразени заради проблеми с обществените поръчки, организирани от общини с проекти по програмата. Това бе съобщено през ноември от вицепремиера Зинаида Златанова. Още тогава тя не пропусна да отбележи, че „по вина на бившите управляващи от ГЕРБ България е сериозно застрашена от наказателна процедура“.

Тогава стана ясно, че одит на Европейската сметна палата, проведен  в края на 2011 г., е констатирал груби нарушения при провеждането на обществените поръчки, организирани от местните власти. Златанова заяви, че плащанията са извършвани в периода на управлението на кабинета на ГЕРБ.

След това екоминистърът Искра Михайлова уточни, че между 2011 и началото на 2013 г. българските власти отказват да приемат констатациите на Европейската сметна палата и да променят методологията на обществените поръчки. „Отказват да приемат, че имаме проблем на системата, а това е повод за отношение от страна на ЕК”, каза тя.

От ГЕРБ побързаха прехвърлят обвиненията към Тройната коалиция, защото проблемните търгаове били проведени през 2008 г.

Конкретният казус е с три проекта, по които се очакваше да бъде нанесена финансова корекция, например по 25% на проект и така да бъдат наказани проблемните общини.

Санкциите обаче вече засягат цялата програма. В МОСВ вчера пристигна официално писмо от Брюксел, че се спират междинните плащания по оперативна програма „Околна среда“.  Валтер Дефа, ген. директор на Генерална дирекция „Регионална политика и урбанистично развитие“ в ЕК, информира българските власти, че програмата е замразена, докато Европейската комисия не получи увереност, че българските институции са предприели предписаните им корективни мерки.

Българските власти са „поканени“ да предприемат мерки в няколко направления: подобряване на системите за управление и контрол на програмата, пълен преглед или  извадка на проектите от 2010-2013 г., който да доведе до финансови корекции за нарушения в обществените поръчки, преглед на проведени одити за 2011 и 2012 г.

Днес обаче бившият министър по еврофондовете, сега депутат от ГЕРБ -  Томислав Дончев, предлага проблемът да се реши  с корекция на цялата програма. Не бива безропотно да се приема всяка една констатация на ЕК, каза той пред БНР, защото ако се проверява  всяка една поръчка, това е огромен обем от работа и почти непосилна задача.

„Другият вариант е залагането на плоска финансова корекция върху част от оперативната програма. Т.е. България да каже: "Добре, ние се съгласяваме, че в определен брой поръчки българските местни власти са прилагали дискриминационни критерии, съзнаваме, че има щета върху бюджета на европейските данъкоплатци и се съгласяваме да платим плоска финансова корекция - 2 или 3% от бюджета на програмата“. Това е най-лесният вариант, но до голяма степен ще се окаже и най-скъп, разяснява Дончев.

Такъв подход е бил избран и при Програма ИСПА заради корупционния скандал "Батко и Братко".

Докато настоящи и бивши управляващи обясняват кой е компетентен и кой – не, ръководителят на Представителството на ЕК у нас Огнян Златев разпространи писмо, в което уточнява, че Еврокомисията не е обвинявала конкретни лица или политически партии във връзка с временното спиране на парите по програмата.

„Да се ​твърди нещо подобно е пълно изопачаване на фактите - още повече, че в писмото от 27 ноември, с която Комисията формално информира българските власти за прекъсването и мерките, които трябва да се предприемат,  имена не са споменати. В писмото става дума за системи, които не функционират правилно, а не за индивидуални лица. В допълнение, позволете ми да отбележа, че проектите, които нашите одитори посочиха за възможни нередности, касаят годините 2008, 2009 и 2010, така че нито една конкретна политическа партия или конкретно правителство може да бъде сочена за единствено отговорна“, се казва в писмото.

Почти същото каза днес и президентът Росен Плевнелиев -  проблемите са още от 2008 г., а в тази оперативна програма е много силен почеркът на кметовете.

Очевидно отстраняването на проблемите в  „системите, които не функционират правилно“, е ключът към размразяването на евросредствата. Засега разплащанията по започналите проекти в областта на околната среда ще става с пари от Бюджет 2014, за което ще отидат поне 200 млн. лв., докато програмата не тръгне отново.

Най-важният въпрос в случая е дали ще бъдат отстранени „системните грешки“, или ще ги прехвърлим към новата програма „Околна среда“, която започва през 2014 г.