Червеняков: Не защитаваме българския интерес пред Брюксел за еврофондовете

От АИКБ обаче изказаха съмнения дали това предложение би било прието от администрацията. Милена Ангелова посочи, че техни подобни предложения са срещали отпор на най-различни равнища.

Усвояването на европейските фондове е национален проблем за всяка държава членка, припомни и европейският депутат Ивайло Калфин. Европейската комисия има само контролни функции, а Европейската сметна палата прави одит на проектите. При откриване на грешки се налагат финансови корекции, което означава, че интересите на европейския данъкоплатец при разплащането на средства от европейския бюджет са опазени.

Калфин коментира още, че повече от половината държави в ЕС все още не са започнали преговори по отношение на Споразумението за партньорство, по силата на което се разпределят средствата по отделните мерки на програмите. България е била една от първите – още през април 2013 година предложението е било внесено, но досега всички документи са връщани със забележки.

В периода 2014 – 2020 година България ще получи 14,5 млрд. евро от ЕС, което е с 2 млрд. евро повече от сегашните средства. 2-та милиарда евро ще бъдат насочени единствено за преки плащания в земеделието. От друга страна обаче по Програмата за развитието на селските региони (ПРСР) средствата намаляват.

По-малко са парите и за кохезионната политика. От общата сума, която България ще получи от ЕС, малко над 7 млрд. евро ще отидат за селско стопанство, а 7,3 млрд. евро – за всички останали програми. По ОП "Транспорт" ще бъдат отделени 2,3 млрд. евро, които са недостатъчни на базата на готвените проекти, припомни още Калфин.

Той обаче допълни, че националните бюджети на страните от ЕС трябва да бъдат съобразени с европейските приоритети, а от европейския бюджет да идват само допълнителни средства.

Полша е една от страните, които са усвоили най-много средства. На последните три места по изплатени средства са България, Румъния и Италия, допълни още европейският депутат.