ЕП подкрепи с огромно мнозинство приемането на България в Шенген

Министрите на страните от Европейския съюз (ЕС) трябва да допуснат България и Румъния до Шенгенското пространство без граничен контрол възможно най-бързо, настояват евродепутатите. Незаконодателния доклад беше приет днес с 514 гласа „за“, 107 „против“ и 38 „въздържал се“, дсъобщи пресслужбата на Европейския парламент (ЕП).

Според евродепутатите подход в две стъпки – първо премахване на проверките по вътрешните морски и въздушни граници, последвано от премахването на проверките на вътрешните сухопътни граници – би довел до редица рискове и би могъл да окаже отрицателно въздействие върху бъдещото разширяване на Шенгенското пространство.

Следователно решението трябва да бъде взето под формата на единен правен акт.

Докладчикът Сергей Станишев (С&Д, България) подчерта: „С този доклад ЕП заяви, че България и Румъния трябва незабавно да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство, и то с всички граници едновременно – сухопътни, морски и въздушни. Това е качествено нов елемент в позицията на ЕП“.

„Категорично отхвърляме идеята за поетапно приемане. Подобен прецедент би имал дългосрочни негативни политически и икономически последици, не само за двете страни, но и за целия ЕС. Рискът е премахването на сухопътните граници да се отложи за неопределеното бъдеще при неопределени критерии, което ще означава утвърждаване на двойния стандарт в ЕС, докато хората очакват точно обратното“, заяви социалистът.

Парламентът също така призовава министрите на ЕС да вземат решение за присъединяването на Хърватия към Шенген веднага, щом страната успешно изпълни необходимите критерии.

Отлагането на пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство е довело до негативни последици не само за двете страни, но и за ЕС като цяло, заявяват евродепутатите.

Те подчертават, че запазването на вътрешния граничен контрол или повторното му въвеждане в Шенгенското пространство подкопава доверието на гражданите в европейските институции и интеграцията. Той също има отрицателно икономическо въздействие върху вътрешния пазар на ЕС и износа и вноса от и за България и Румъния, изтъкват евродепутатите.

Те подчертават, че разширяването на Шенгенското пространство или свободното движение на гражданите на ЕС не трябва да бъдат негативно повлиявани заради липсата на напредък в други политики на ЕС, като политиката за убежище и миграция.

„Отдавна е крайно време Съветът да докаже, че правилата са еднакви за всички и неотложно да предприеме нужните действия по приемането на България и Румъния в Шенген“, изтъкна докладчикът в сянка Филиз Хюсменова (АЛДЕ, България).

Емил Радев (ЕНП, България) коментира: „Спирането на членството на България в Шенген е опит за създаване на Европа на две скорости – не въз основата на суверенно решение на дадена държава членка да се присъедини или не към дадено европейско решение, а въз основата на наложена отвън политика“.

„Не бива да се съгласяваме с такъв „компромисен“ вариант, който не е изгоден за България в политически и икономически план. Националният интерес не може да бъде заложник на определени политически амбиции в навечерието на европейските избори“, отбеляза Момчил Неков (С&Д, България).

Парламентът даде зелена светлина на България и Румъния за присъединяването им към Шенгенското пространство през юни 2011 г. и оттогава няколко пъти потвърди позицията си.

Сега двете страни прилагат Шенгенските правила, като проверки се извършват на вътрешните граници на двете страни. Окончателното решение дали двете страни могат да станат част от Шенгенското пространство трябва да бъде взето чрез единодушно гласуване в Съвета на ЕС.