Планът за възстановяване на България - анализите продължават

Анализите по Плана за възстановяване, внесен от България в Европейската комисия, още продължават, коментира говорителят на ЕК Веерле Нойц по време на обедния брифинг в понеделник в Брюксел. Прави се преценка доколко предложенията отговарят на 11-те критерия, заложени от институцията като условие за разпределение на средствата, добави той.

Говорителят на ЕК допълни, че работата с българските институции е конструктивна и на 15 февруари ще стане ясно дали срокът за обсъждане на документа, който на два пъти беше удължен, ще бъде продължен с още месец.

В петък (4 февруари) Нойц коментира по време на брифинга, че в комисията не е получен нов вариант на документа от страна на правителството на Кирил Петков и се работи по варианта, внесен от служебното правителство на 15 октомври 2021 година.

Малко преди това по време на блиц контрола в Народното събрание премиерът Кирил Петков пък обясни, че са изготвени редица промени в структурните политики, включително и в енергетиката, които да направят сектора по-зелен, и те са представени пред ЕК. Всички нови идеи са приветствани от институцията, допълни още Петков. Опозицията дори го обвини, че новият План за възстановяване е внесен без обществено обсъждане, без никой да е видял готвените политики.

Внесеният от служебния кабинет план получи сериозни критики от ЕК и новото правителство заяви, че ще пренапише за пореден път предложенията. Служебният министър по европейските въпроси Атанас Пеканов тогава обясни, че от ЕК са поискали реформи в Българския енергиен холдинг (БЕХ), с които служебен кабинет не може да се ангажира. В плана служебният кабинет предвиди и срок за отказа от въглища - до 2038 година.

От коментари на Петков и на финансовия министър Асен Василев сега става ясно, че основно новите промени са в областта на енергетиката, включително и отказ от идеята за изграждане на парагазова централа в Маришкия басейн. Вместо това в централата ще се горят отпадъци и ще се развиват технологии за съхранение на енергия.

Страните от общността трябваше да внесат своите идеи за разпределянето на средствата за възстановяване на икономиката след коронавируса до края на април 2021 година. Още тогава от ЕК коментираха, че известно забавяне не е от съществено значение, а по-важно е качеството на проектите, които да са от няколко приоритетни области - възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност на сгради, транспорт, цифровизация и т.н.

Целта е средствата, които ЕК ще отпусне, да бъдат насочени към устойчиво възстановяване, отговарящо и на целите за въглеродна неутралност на общността до 2050 година.

По този механизъм в следващите години ще бъдат разпределени общо 723,8 млрд. евро под формата на грантове и нисколихвени заеми. Средствата за българия са 6,3 млрд. евро, които са изцяло безвъзмездни средства. Най-голяма част от безвъзмездните средства ще си поделят Испания и Италия (по около 69 млрд. евро), които са най-пострадалите от коронавируса икономики в Европа.

Тези средства имат кратък срок за разпределяне - до 2023 година, и трябва да бъдат усвоени до края на 2026 година.

До този момент единствено Нидерландия не е подала своя План за възстановяване в ЕК, а институцията все още анализира документа, внесен от България. Всички останали държави в ЕС са получили вече зелена светлина и дори първите плащания на предвидените им средства за възстановяване на икономиката.