Архитектът на валутния борд в България не вижда смисъл да се бърза с еврото

Естония, Литва и България не трябва да прибързват с въвеждането на общата европейска валута, като се вземе под внимание бурята в еврозоната и ограничените преимущества от преминаването към еврото, каза Стив Ханке, архитектът на валутните бордове в трите страни, цитиран от Bloomberg.

Трите източно европейски икономики, които използват валутен борд, биха спечелили повече, ако се фокусират върху подобряването на конкурентоспособността, отколкото върху преминаването към еврото, казва Ханке, професор в Johns Hopkins University и базирания във Вашингтон Cato Institute.

Идеите на Ханке послужиха като основа за въвеждането на валутен борд в Естония през 1992 г., в Литва през 1994 г. и България през 1997 г. Наскоро Европейската комисия даде съгласието си Естония да се присъедини към еврозоната през януари 2011. Литва си е поставила за цел да приеме еврото през 2014 г.

В условията на валутен борд страните гарантират парите, които са в оборот, с валутен резерв, при фиксиран обменен курс към еврото, като на практика превръщат валутите си в клонинги на еврото. През 1997 г. Босна и Херцеговина също въведе валутен борд.

„Не виждам никакъв проблем за въвеждането на еврото в тези страни, но и не виждам особен смисъл“, казва Ханке. „Тесните технически преимущества, които ще получат са нищожни, ако изобщо има такива. Всичко това може да се постигне с още по-силното затягане на валутните бордове“, допълва той.

Естония и Литва се присъединиха към ERM-2, двугодишната чакалня за еврозоната, през месеците след приемането им в Европейския съюз през 2004 г. България ще е готова да кандидатства за ERM-2 догодина, каза българският финансов министър Симеон Дянков на 26 май.

Приемането на еврото от Естония ще премахне всички „малки“ политически рискове, като например евентуално решение на ЕС да спре разширяването на еврозоната или разколебаването на самата Естония за влизане в еврозоната, казва Ханке. Приемането на еврото означава също, че Естония няма да може „да прехвърли своята крона към американския долар или германската марка, (ако тя бъде въведена отново) , в случай, че еврото колабира, въпреки че рискът за това е много малък“, казва той.

Между-банковите лихви, които са „почти идентични“ на тези в Германия, показват че влизането на Естония в еврозонанта би донесло съвсем малко подобрение, казва Ханке. „Пазете си клонинга“, допълва той.

„Естония трябва да избере между приемането на еврото, съпътствано от малките рискове рефлектиращи проблемите свързани с повишената несигурност на икономиката в еврозоната“, или „да избере да остане „Балтийска“ икономика и да се справя с несигурността привнесена от спекулациите за девалвация в Латвия“, коментира Аника Линдбалд от базираната в Хелзинки Nordea AB.

„С валутния борд имате повечето от преимуществата на еврозоната“, казва Ханке. „Така че защо просто не сте щастливи с клонинга си и не си гледате бизнеса, като насочите усилията си в други неща. Оставете всичките тези бюрократични и политически плетеници, които са свързани с преминаването към еврото“, допълва той.