До три месеца Варна ще има завод за рециклиране на отпадъците

До два-три месеца край Варна ще заработи построеният от Recycling Bulgaria завод за рациклиране на отпадъците. Това заяви пред Investor.bg управителят на фирмата инж. Стефан Стаменов.

Инсталацията

Боклукът ще се обработва на няколко етапа – започва се с предварително отстраняване на едрогабаритните отпадъци и пресяването им на две основни фракции – органични и подлежащи на рециклиране. Следват първоначална ръчна сепарация на най-ценните суровини, автоматизирано разделяне на всички крайни фракции и балиране.

Органичният отпадък ще се третира биологично и за три седмици ще се превръща в годен за компостиране материал, посочи Стаменов.

Търгът за изграждането на завода за преработка на твърди битови отпадъци и рециклирането им е обявен през 2007 г. от община Варна. Същата година общината възлага поръчката на „Екоинвест асетс” АД.

Изпълнителят трябва да изгради завода изцяло за своя сметка на собствен терен от 25 декара. Договорена е цена за преработка на боклука 65,66 лева/тон (без ДДС), става ясно от сайта на Агенцията за обществени поръчки. За терен на строителството е избрано село Езерово.

Преди дни председателят на общинската финансова комисия Янко Станев коментира пред Дарик, че след като отпадъците се преработят в завода, от там ще излизат около 30% от боклуците, които ще отиват на сметището във Въглен и така се удължава животът на депото. В момента Варна и Аксаково изграждали в района на сметището допълнителна клетка от около 30 дка. Тя ще поема боклука до изграждането на регионално депо, което да обслужва Варна, Аксаково и Белослав.

Заводът е трябвало да заработи през 2009 г., но се е получило забавяне заради свлачища и други проблеми, допълва Янко Станев.

Проблемите с рециклирането

Основен проблем за българските общини е фактът, че българският отпадък най-общо спада към т. нар. “средиземноморския отпадък” (всичко се събира на едно място). Колкото по-смесен е той, толкова по-трудно и по-скъпо струва разделянето му, защото е необходима по-висока степен на автоматизираност на процеса, коментира инж. Стефан Стаменов.

Той уточнява, че същевременно в България работната ръка е ниско платена, което дава възможност да се намери финансово балансиран вариант, при който сепарирането да се обезпечава с повече ръчен труд и с основните, ключови машини.

За решаване на проблема с найлоновите торбички експертът препоръчва радикална мярка - спирането им от оборот. „Това е практика в немалко държави и техен заместител са познатите ни торбички от рециклирана хартия и картон”, категоричен е той.