Колко ще печелят общините от рециклирането на боклука?

Една средно голяма община може да спести до 1,5 млн. лв. годишно, ако рециклира натрупаните на нейната територия отпадъци. Това изчисляват експертите от Recycling Bulgaria по повод предложените в сряда от кабинета промени в Закона за управление на отпадъците, където се залага целта до 2020 година България да рециклира поне 50 на сто от боклука.

Промените в закона ще донесат директни финансови ползи за общините, главно от драстичното намаляване на разходите за депониране на твърди битови отпадъци.

С гласуваните вчера от Министерския съвет промени, екоминистерството предвижда да увеличи неколкократно таксите за депониране, твърдят експертите. За средно голяма община с боклук до 50 хил. тона годишно през 2013 г. се предвижда такса от 30 лева за тон депониран отпадък. Тенденцията е към покачване на тази такса.

Законът предвижда да се депонират не повече от 50% от твърдите битови отпадъци и до 35% от органичната фракция. Ако дадена община изпълни тези цели, тя може да бъде освободена до 100% от начисленията, посочват експертите. Така през 2013 г. една средно голяма община може да спести до 1,5 милиона лева годишно, изчисляват от Recycling Bulgaria.

Изхвърлянето само на половината от общото количество боклук ще удължи почти двойно периода на използване на депата за отпадъци.

Практическата полза за гражданите е в по-ниската или поне непроменена такса смет плюс по-чиста околна среда.

Израждането на едно съоръжение за преработка на боклука за средно голяма община (с количество отпадък 50 хил. годишно), струва между 3 и 4 млн. евро и се изпълнява за близо 18 месеца. Преобладаващата част от това време минава в административната подготовка на съответния проект, а  самото изграждане на инсталацията  приключва за 3-4 месеца.

Картина на рециклирането в България

По данни на Recycling Bulgaria 2/3 от големите и 1/3 от средно големите общини вече са готови с предпроектните си проучвания за преработване на твърди битови отпадъци. Седем общини, сред които Карлово, Ботевград, Плевен, Силистра са в напреднала фаза по изграждане на рециклиращите центрове.

Действащи сепариращи инсталации работят в София, Пловдив, Ямбол и Търговище.

Подобни цялостни инсталации трябва да бъдат изградени във всички градове с над 100 хил. т отпадък годишно, според действащите директиви.

Какъв боклук произвеждаме?

В отпадъка на голям български град обикновено има 50-60% органична фракция, 30-35% високо калорийна фракция, 7-10% материали, годни за преработка - хартия, пластмаса, метали и стъкло.

На много места в страната материалите за рециклиране се отделят, като икономически аргументирано е да се сепарират не повече от 10% от общата отпадна маса.

Отпадъци се компостират засега само в Пловдив и Варна. За да се постигне заложената в нормативната база цел от 50%, е задължително ефективното третиране на биологичната фракция.

Преработването на органичния отпадък

При преработването на органичната част от боклука (50-60% от общото количество), се извлича метан – средно 95 куб. м на тон. Биогазът е суровина, от която може да се произвежда електроенергия. По този начин преработващата инсталация може се захранва самостоятелно, а остатъкът от електроенергията може да се реализира в националната електрическа мрежа.

С подобна инсталация предстои да бъде надграден заводът за преработване на твърди битови отпадъци край Варна, построен от Recycling Bulgaria.

Там вече работят по проекта за анаеробна инсталация, която да оползотворява и органични отпадъци. Технологията представлява третиране на боклука в безкислородна среда чрез суха ферментация, което значително намалява разходите.

Обработената биологична маса боклук има и други приложения. Освен за рекултивация на терени, би могла да бъде подложена на биологично сушене, като по този начин се превръща в алтернативен източник на гориво.

Като краен резултат количеството депонирани отпадъци може да се сведе до не повече от 5-8% от общото количество отпадък, какъвто е и случаят в някои от европейски държави.