Временната заетост – възможност за злоупотреби с трудовите права

Случаи на злоупотреби с правата на работещите са регистрирани в много европейски страни заради пропуски в законовата регламентация на агенциите за временна работа. Това съобщи на среща с представители на работодателските организации в България, министъра на труда и социалната политика и депутати генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Бернадет Сегол.

Тя посочи, че временната работа предоставя гъвкавост на пазара на труда, но дава и широко поле за злоупотреби. Сегол призова да бъде прието ясно и детайлно законодателство, което да регламентира агенциите за временна работа и пълния контрол над дейността им чрез въвеждането на лицензионен режим. „Ако в даден отрасъл не е възможен контролът на временната работа, оправдано е на европейско равнище да се наложат рестрикции”, каза Бернадет Сегол.

Тя обясни още, че организацията, която представлява, е сключила споразумение с най-големите работодателски организации в Европа. С това споразумение се гарантират равното заплащане на временните работници, безопасността и здравословните условия на техния труд. „Това споразумение спокойно може да се интегрира в националното ви законодателство”, допълни Сегол.

Позицията на синдикатите

Пламен Димитров от КНСБ припомни, че синдикалните организации са представили своята позиция за регламентацията на агенциите за временна работа още на 14 април т. г. Той настоява социалният министър Тотю Младенов да спре незабавно процедурата по приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда в частта му, която засяга агенциите за временна работа и да го изтегли от парламентарната комисия по труда.

Според Димитров в законопроекта няма ясно формулирани норми за отговорността на работодателите към временно наетите работници и служители. „Законопроектът е ориентиран към интересите на бизнеса и по никакъв начин не отчита интересите на работниците”, категоричен е той.

Синдикатът настоява за комплексен подход към законодателството и предлага промени не само в Кодекса на труда и Закона за насърчаване на заетостта, но и още в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, за да се гарантират осигурителните и трудови права на временно наетите. Пламен Димитров отбеляза, че законодателите не са взели предвид внесените от синдикатите предложения в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Подобна позиция изрази и д-р Константин Тренчев от КТ „Подкрепа”. Той подкрепи предложението за въвеждане на лицензионен режим на работата на агенциите за временна заетост. Д-р Тренчев предложи още към Националния осигурителен институт (НОИ) да бъде създаден специален фонд, който да гарантира осигурителните плащания за временно наетите работници.

Позицията на работодателите

Представители на две от национално представените работодателски организации – Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), подкрепиха тезата, че временно наетите работници трябва да имат равни права с останалите, което поражда и отговорности от страна на работодателите.

Божидар Данев от стопанската камара обаче отбеляза, че крайният срок за отразяване на европейската директива за временната работа в българското законодателство е 5 декември 2011 г. Той каза, че регламентацията на дейността на агенциите за временна работа ще осигури гъвкавост на пазара на труда в условията на висока безработица и намаляване на работните места в страната.

Данев посочи, че безработицата в България се е установила над 10%, а с обезкуражените лица вероятно надминава и 20%. За последните 2 години пък са закрити около 300 хил. работни места. Това се отразява на вътрешното потребление в страната, на приходите на пенсионните фондове, както и на бюджетните приходи като цяло, отбеляза Данев.

Изпълнителният председател на БСК посочи, че организацията подкрепя агенциите за временна работа. Той поясни, че те могат да работят още по програми за ограмотяване, за професионална квалификация и преквалификация.

Данев се обяви против предложението да се въведе лицензионен режим за тези агенции, като определи идеята като „терор на администрацията”. Той отбеляза в заключение, че чрез тези агенции работната ръка ще може да се движи там, където е необходима.

Васил Велев от АИКБ допълни, че заради липсата на регламентация на дейността на агенциите за временна работа българската икономика е пропуснала сериозни възможности. Той коментира, че дори само при заместване на отсъстващите по време на годишния им отпуск безработицата може да се намали с около 2%.

Позицията на държавата

Социалният министър Тотю Младенов призова социалните партньори да продължат да търсят равновесната точка между позициите на бизнеса, синдикатите и работниците. Той посочи, че чрез агенциите за временна работа ще се постигне по-голяма гъвкавост на пазара на труда, ще се улеснят работодателите при намирането на работна ръка, както и хората, които изпитват трудности при намирането на работа.

Според Младенов с агенциите за временна работа ще се „изсветли” голяма част от „сивата” икономика. В тази връзка се обсъжда въвеждането на санкции не само за работодателите, но и за работниците, които са се съгласили да бъдат наети без сключен договор.

Социалният министър обеща, че освен измененията в Кодекса на труда и Закона за насърчаване на заетостта, ще бъдат направени и съответните промени в посочените от синдикатите нормативни актове. Той изрази надежда процесът по регламентацията на дейността на агенциите за временна работа да приключи преди края на годината.