Време е за пробив на зелените проекти в земеделието

Ако след 2014 година българското земеделие трябва да се активизира по прилагането на така наречените зелени дейности, свързани с опазването на околната среда, то през следващите две години бизнесът и администрацията би трябвало коренно да променят взаимодействието си по прилагането на еврозаконодателството, за да се постигне търсената ефективност при усвояването на средствата от европейските фондове.

За това предупреди зам. министърът на земеделието Светлана Боянова, представяйки резултатите от изпълнението на програмата за селските райони в частта за агроекологичните плащания, където производителите отчетоха най-слабо усвояване на европейските средства за последните пет години.

Този път администрацията има амбицията да разяснява на бизнеса, че евросубсидиите за „зелени проекти“ не включват само познатите направления по отглеждането на екологично чиста продукция. Тепърва земеделците трябва да насочат инвестициите си към производство на алтернативна енергия, което е важно условие за покриване на европейските нормативи за намаляване на вредните емисии в атмосферата.

Подобни субсидии се дават чрез програма за развитие на селските райони, където по три от мерките производителите могат да кандидатстват с инвестиционни енергийни проекти. Въпреки предоставените разнообразни възможности за подпомагане бизнесът не прояви изобретателност, а се плъзна по най-лекото съпротивление и предпочете да инвестира в лесно изпълними проекти, каквото е монтирането на слънчеви инсталации.

На заден план останаха авангардните технологии за вторична преработка на биомаса или отпадъци от животновъдството, с които се отопляват повечето европейски ферми в Германия, Дания и други европейски държави.

Обяснението е очевидно - поради различното ниво на развитието си приоритетите на българските и европейските фермери са твърде различни и докато за първите е жизнено необходимо да набавят оборудване и да модернизират сградния си фонд, то колегите им в Европа отдавна са приключили с тази дейност.

На този етап българските производители предпочитат да влагат свободните си средства в неотложните за производството им основни дейности, докато инвестициите за енергийна ефективност се отлагат за неопределено време.

Колко проекти очакват субсидии от програмата за селските райони