Време е за пробив на зелените проекти в земеделието

По програмата за селските райони на производителите беше дадена възможност за финансиране на енергийни проекти, но поради тежките административни процедури и късно прокараните промени в нормативната база, кандиатстващите за евросубсидии предпочетоха по-лесно изпълнимите проекти, които изискват и сравнително малко съфинансиране от тяхна страна.

Затова и най-големият бум беше отбелязан в проектите за ветрогенератори и слънчеви централи. По последни данни в държавен фонд  „Земеделие“ са депозирани над 650 подобни инвестиционни предложения. От тях само три са проектите за преработка на биомаса и органични отпадъци, съобщиха за Investor.bg от фонд „Земеделие“.

За субсидиране на енергийни проекти агробизнесът може да кандидатства по три от мерките на програмата - „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони”, „Разнообразяване към неземеделски дейности” и „Подкдрепа за създаване и развитие на микропредприятия”.

До този момент най-много са кандидатите за покупка на фотоволтаични централи и ветрогенератори, като само по мярката за създаване на микропредприятия във фонда са внесени 500 заявления. По другата мярка за разнообразяване към неземеделски дейности депозираните проекти са 111.

Причината за този наплив е обяснима – максималната субсидия е левовата равностойност на 200 хиляди евро, като тя съставлява 80 на сто от цялата стойност на проекта. Останалати 20 процента е съфинансирането от кандидатите, което е сравнително лесно постижимо, особено след като им беше предоставена възможност и за до 50% авансово изплащане на субсидиите, поясниха експерти от фонда.

До този момент фондът е одобрил 89 от 111-те заявления по мярката за разнообразяване на неземеделските дейности, като общата субсидия по тях надхвърля 33 млн. лева.

Сравнително бързо върви одобрението и на 500-те заявления, подадени по мярката за подкрепа на микропредприятията. До момента са одобрени 200 проекта, което съставлява над 30% от всички разписани до момента предложения. Общият размер на безвъзмездната помощ по тези проекти надхвърля 80,8 млн. лв.

Така одобрената субсидия по двете мерки надхвърля 113 млн. лв., което за българските условия си е постижение. По третата мярка, насочена за подпомагане на услуги за населението в селските райони, до момента са подадени 74 енергийни проекта, от които са одобрени 16 с обща стойност на субсидията за 21 млн. лв.

С други думи за монтиране на инсталации от слънце, вятър и вода са разписани и очакват безвъзмездна помощ близо триста проекта за над 134 млн. лв.

На този фон обаче е жалко да се отбележи, че във фонда са депозирани само три заявления за производство на енергия от биомаса и органични отпадъци, като досега няма одобрен нито един от тези проекти.

От администрацията не пожелаха да коментират причините за тези резултати, но повечето потенциални получатели на субисидии отбелязват колко по-лесно е за тях да купуват земеделска техника или фотоволтаични системи, тъй като не изискват допълнителни документи, което означава и по-малко бюрокрация.

В същото време за изграждане на една система за биоразградими отпадъци се изискват, освен предоставяне на минимум три оферти от доставчици, също и разрешителни за производството на енергия за собствени нужди, което при сегашните административни процедури си е почти безнадеждно усилие за реализация на подобни проекти от страна на кандидатите.

Очаква ли се обрат в системата за насърчаване на инвестициите в чисти технологии