Време е за пробив на зелените проекти в земеделието

Европейското законодателство след 2014 г. ще принуди земеделските производители да започнат постепенно да се отказват от конвенционалните горива в земеделието и животновъдството, но въпросът е дали ще успеят в преходния период до 2014 г. да намерят финансиране, за да инвестират навреме в проекти за алтернативна зелена енергия.  

Засега е сигурно, че Европейският съюз възнамерява да задължи фермерите 30% от субсидиите в агросектора всяка година да влагат в екопроекти и това да стане условие за получаването на останалата безвъзмездна помощ.

Екоинвестициите обаче са свързани с допълнителни ангажименти от страната на фермерите, които те ще бъдат затруднени да изпълнят на този етап поради сложните административни процедури, с които те са свързани, признават от земеделското министерство.

През последата година българската администрация се опита да облекчи значителна част от процедурите и да въведе допълнителни стимули за прилагане на екологични практики в производството на земеделска продукция, но самите производители все още срещат значителни пречки, особено за сертифицирането на биофермите.

С шестата поправка на програмата за селските райони, която беше одобрена от Еврокомисията в края на 2011 г., субсидиите за производство на селскостопанска продукция в така наречените необлагодетелствани райони бяха увеличени с до 80%. Насърчения се предвиждат и за инвестиции в енергийни проекти, но те ще влязат в сила със седмото изменение (нотификация) на програмата, което е депозирано в ЕК и очаква одобрение до есента на 2012 г.

Амбицията на администрацията е през следващите две години да бъдат оползотворен ресурсът от над 200 млн. евро, който беше предвиден за агроекология в първия програмен период от програмата.

За да не се изпадне в ситуация неизползваният ресурс да не бъде усвоен, в края на тази година правителството реши да отпусне 135 млн. лв. от бюджета, с които да се създаде гаранционен фонд, като впоследстиве парите бъдат покрити от еврофинансирането.

България поиска от Брюксел разрешение да направи този фонд за гарантиране на заемите, които производителите теглят, за да изпълнят одобрените от фонд  „Земеделие“ проекти по три от мерките на програмата. Очаква се одобрението от Брюксел да се получи до февруари 2012 г.

С тази мярка администрацията се надява да изпълни отдавна обещавания на бизнеса гаранционен фонд, необходим основно на дребните производители, които нямат кредитна история и съответно са с блокиран достъп до банково финансиране.

От земеделското министерство на няколко пъти декларират, че са отворени към браншовите организации, от които чакат предложения за съответните нормативни облекчения, които биха помогнали на бизнеса при кандадатстването за европейско финансиране.

Въпросът е колко бързо тези декларации ще станат факт, така че в оставащите две години аграрният сектор да усвои целия бюджет на програмата в размер на 3,2 млрд. евро.

По последни данни фонд „Земеделие“ е одобрил 45% от ресурса, или 1,4 млрд. евро. Спрямо 2010 г. се отбелязва ускоряване при усвояването на средствата, като одобрените проекти са с 13% повече.

Значителен ръст се отбелязва и при изплатените средства. От реалното започване на програмата през 2008 г. до момента в сектора са влезли близо 814 млн. евро, което е 25% от общия бюджет на програмата, сочат актуалните данни на агроминистерството.

Остава да видим как бизнесът и адмиинстрацията ще постигнат очаквантото сътрудничество, което да им позволи през следващия програмен период да бъдат усвоени планираните нови европейски средства, които по предварителни данни ще бъдат двойно повече от досегашните 3,2 млрд. евро.