Как да се произвеждат млечни продукти с растителни мазнини - спорът продължава

Наредбата, регламентираща производството на млечни продукти с растителни мазнини, за пореден път стана причина за спорове от страна на производителите и представителите на институциите.

Основният спор всъщност е не относно употребата на растителни мазнини при производството на млечни храни и вредни ли са те, а в необходимостта производителите да обявят шест месеца предварително какво производство ще имат – от растителни или от животински мазнини.

Причината да бъдат въведени тези изисквания е здравето на потребителите, коментира министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. „Тъй като не можем да сложим надписи на храните, че растителните мазнини са вредни за здравето, както на цигарите, можем да направим поне това“, допълни той по време на дискусията „Чиста храна“.

Той предупреди и за строги санкции при нарушение на новата наредба. „Затворихме най-голямото месопреработвателно дружество, ще затворим и най-голямото млекопреработвателно дружество, ако се налага“, коментира още Найденов.

Министър Найденов уточни, че отлагането е по искане на Европейската комисия, която няма нищо против самата наредба, но иска по-дълъг гратисен период за производителите. Решението за отлагането ще бъде прието официално на следващото заседание на Министерския съвет, допълни още земеделският министър.

В първоначалния си вид наредбата е предвиждала две отделни поточни линии, но от МЗХ са се съобразили с искането на бизнеса.

От Националната асоциация на млекопреработвателите са подали жалба в съда срещу текстовете в наредбата. От другата браншова организация - Асоциацията на млекопреработвателите в България, пък коментираха, че щом има приет нормативен документ, той ще бъде спазван без маньоври. 

Предлаганата мярка не е икономическа, коментира собственикът на „Лактима“  Велимир Бояджиев, представител на Националната асоциация на млекопреработвателите. Той посочи като икономически правилни действията, които предприема Франция - държавата инициира общоевропейска дискусия за увеличаването на митата на палмовото масло, масово използвано в млечните продукти. Така пазарът ще има думата, допълни още Бояджиев.

Друг метод е правилното етикетиране, допълни още той и обвини, че Българската агенция по безопасност на храните не си върши работата и не следи за продукти, при които се използват растителни мазнини, а това не е обявено на етикетите. 

Велимир Бояджиев разказа и за случай, при който той е изпратил продукт до БАБХ, на етикета на който е записано съдържание на консервант, което е забранено с европейска разпоредба за млечните продукти. Отговорът от БАБХ е бил не проверка дали действително това вещество се слага или не, а предписание за промяна на етикетите. Министър Найденов разпореди проверка по този случай.

Мирослав Найденов обясни и че страните от ЕС не могат еднолично да възложат мита за дадени продукти и затова и самата Франция е повдигнала дебат на европейско ниво. Брюксел обаче взима тромаво решения и по тази причина земеделският министър обясни, че не очаква бързо решение за увеличаване на митата за палмово масло.

Фермери от Асоциацията на говедовъдите в България коментираха, че в българските млечни продукти се използва нерафинирано палмово масло, което е канцерогенно и опасно. Ако бъде вложено рафинирано палмово масло, което не е толкова опасно, продуктите ще бъдат три пъти по-скъпи, отколкото произведени с българско мляко, твърдят фермерите.