Политическата криза: Какво след това?

Всичко ще зависи от следващото мнозинство в парламента

15:33 | 22.02.13 г.

Привилегиите могат да бъдат само за малцина. Тъкмо туй се осъзнава сега и естествено всички са разочаровани: и правителството, и партиите, и депутатите, които го подкрепяха, и опозицията, и най-вече - избирателите.

Той като в търсенето на привилегии няма особени идеи, ценности и политика, правителството бе свалено с битови искания, за удовлетворяването на които то не би трябвало да отговаря.

Но нали правителството и премиерът вече се бяха направили на благодетели и вълшебница.

Основният риск на 2013 г. произтича от това настроение на избиратели и кандидати за техни избраници.

Както стана дума, всичко ще зависи от следващото мнозинство в парламента. Сегашната опозиция, включително извънпарламентарната и бившите поддръжници на правителството, отдавна убеждаваха избирателите, че те трябва непрекъснато да се опитват да живеят за чужда сметка. Тъкмо тази нагласа подклажда и сегашните протести по битови въпроси.

Протестиращите сякаш са убедени, че електричеството и парното могат да са без пари, че РОСАТОМ е благотворителна организация, че Руската Федерация е „Дядо Иван” и че без пари и работа следва да се получава и всичко останало - от бебе в епруветка, през пособие по майчинство и детски "надбавки" (всъщност това са "отбавки" от някой друг), та чак до минимална работна заплата и пенсии.

В това русло беше и реториката, и политиката на ГЕРБ.

Избирателите повярваха във всички тези несъстоятелни идеи.

Предизборната кампания ще бъде на това поприще. Не виждам откъде ще възникне мнозинство с реалистично виждане за обществото и икономиката.

Ако всичко се развива според идеите на протестиращите, очаквам следното: продължаващо съревнование за облаги, нарастване на правителствените разходи, експроприация и промени в данъчната система в тази насока (сега данъците експроприират горе-долу по равно от всички), спад на инвестициите и производството, нови държавни заеми, прехвърляне на влияние към приятели на новите управляващи и може би руски компании чрез проекти като АЕЦ "Белене", отмяна на валутния съвет.

Има две възможности това да не се случи: първо да поумнеят избирателите, второ - да поумнеят политическите партии и техните водачи.

През лятото от скука преведох политическата програма на партията на Хитлер и я сравних с реториката на политическите партии в България. Печално е, но историята на популизма се повтаря.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Последна актуализация:

20:38 | 12.09.22 г.

Коментари

Добави коментар

biserz
преди 11 години

Сега, когато гонят монополите се загрижиха за предприемачите...Те се гонят от 2009 година - колко време трябваше, за да се осъзнае?..Маса народ с фирми замина зад граница. Благодариме, ама вече останаха основно тия, които източват, а останалите са на вегетация...Вземете се загрижете как да привлечете инвеститори за сфери, в които предполагат конкуренция, а не за монополите - те не са "инвеститор" в смисъла на тази дума, те са "източител" и една от основните причини за неконкурентноспособността на българската икономика. Тоя енергиен рекет над промишлените предприятия до какво води? Сигурно до увеличаване на предприемачите и работните места? Много се загрижихте за тях нещо.

отговор

Hahoto
преди 11 години

Поздравления за чудесния анализ. По време на криза популизма винаги избуява. Бедността и популизма са като брат и сестра. Така в обществото започват да циркулират саморазрушителни идеи, последствията, от които могат да бъдат много по драматични и от самата криза. Така се получава една спирала на "тройна коалиция" -Бедност Криза Популизъм /БКП/, която в нашето общество, вещае само ретрогардност. И накрая не трябва да забравяме, че работата на давещия се е направи максималното за спасението си сам, за да може да разчита на адекватна и навременна помощ, а не да се остави да потъне с мисълта, че това ще доведе по-бързо спасителите.