Политическата криза: Какво след това?

Обяснения и предположения

Същественото обаче е каква ще бъде политиката на следващото правителство след изборите.

Колкото и странно на изглежда, оставката на правителството поставя на избирателите въпроса какво всъщност те искаха - първо, именно от него, и след това - от всички останали партии.

Не ще и дума - в акта на оставката има бягство от отговорност.

Но и исканията на протестиращите са меко казано глупави и нереалистични, а техните водачи - безотговорни. В тази ситуация предсрочните избори са по-добър изход за всички. Легитимно избраните партии не поискаха запазване на статуквото дори още само три-четири месеца.

Всяко управление, което произтече от гласа на избирателите (които няма изгледи да станат по-разумни за няколко месеца) обаче ще бъде по-лошо от това на сегашните управляващи, независимо дали и те (ГЕРБ) в някаква форма ще участват в него или не.

Това е така поради следните няколко характеристики на завареното положение.

Правителството бе свалено от битовизма, нерешителността и недалновидността на самото правителство и неговия председател.

Още в нощта след изборите от 2009 г. беше ясно, че трябва да се управлява в коалиция, но ГЕРБ и г-н Борисов решиха друго това или спонсорите им не им дадоха да формират работещо и продължаващо пазарните реформи мнозинство.  

След като не намериха сили за такова решение, ГЕРБ трябваше да се впуснат в безпринципни приятелства според случая и намираха такива мнозинства в парламента. Поради тази причина не можеше да се правят съществени и винаги нужни по време на криза спестявания на разходи и да се разработват политики и реформи, които ще позволят на хората да живеят по-добре след това.  Затова правителството на ГЕРБ влезе в спиралата на обещанията.

Когато правителствата обещават, че ще дадат, те всъщност обещават и  че ще вземат.

Така премиерът непрекъснато обещаваше, че ще дава, но нямаше откъде да взема, освен от резерва, от малко нови заеми и данъци, и от спорадични експроприации. (Слава Богу, общественото мнение успя да спре много начинания в тези области на правенето на стопанска политика.)

Търсейки общо одобрение и легитимност извън законодателното събрание, правителството започна да го намира в тристранната комисия. (Неправителствените членове на тези комисии навсякъде по света са известни с това, че винаги ще избягат от отговорност, след като ентусиазирано са помагали да се влошава положението.) Това търсене на народна любов превърна обещанията за облаги в съревнование за привилегии, а това съревнование - във вяра, че една голяма група хора може да живее по-добре за сметка на всички останали.

Това не бе, не е и никога няма да бъде възможно. Колкото и протестиращите, и опозицията, и ГЕРБ да са ентусиазирани поддръжници на обратната хипотеза.