П. Стоянов: България не трябва да изпуска младите таланти в чужбина

Анализ на Министерство на труда и социалната политика извежда недостига на работни места и увеличаващия се брой на нискоквалифицираните хора у нас като основни проблеми на пазара на труда. Загубата на работното място, на дохода, на квалификацията и трудовите навици се определят като ключови рискове за българския пазар на труда в следващите няколко години.

Какви са политиките на социалното министерство в тази посока, какви възможности предлага ОП „Развитие на човешките ресурси” и каква е „справедливата цена” на труда – разговаряме с Петър Стоянов, заместник-министър на труда и социалната политика в служебното правителство, който взе участие в конференция по управление на риска, организирана от българското представителство на международната компания за кредитно застраховане „.Кофас”.

- Доколко продължаваме да разчитаме на ОП „Развитие на човешките ресурси” като основно средство за преодоляване на рисковете на пазара на труда?

Това е мярка, адресирана към решаване на проблеми на пазара на труда в краткосрочен план – намаляване на безработицата и увеличавне на заетостта. Действително субсидираната заетост има краткосрочни цели, предимно свързани с възстановяване на трудовите навици на безработни, които дълго време са били извън пазара на труда и дори са загубили и част от компетенциите си. 

Втората група субсидирана заетост е към работни места, където има индикация, че такива не биха възникнали сами. Идеята е след финансирането с помощта на държавата тези места да останат устойчиви дългосрочно. 

- Как ще се справи пазарът на труда с голямата група хора с ниска квалификация и без работа, което се очаква до няколко години?

Една от основните цели на програмата за човешките ресурси е да предлага възможности за допълнителна квалификация – както за безработни, така и за икономически активни хора. Усилията ни са насочени към това младите хора да не бъдат „изпуснати” да емигрират.

Работи се по различни инициативи за създаване на зелени и бели работни места, както и в сферата на информационните технологии, които са сектор, който генерира висока добавена стойност. В условията на висок ръст на младежката безработица и застаряване на населението, е важно да инвестираме в сектори, които генерират икономически растеж.

- Как може да запазим качествената работна сила в страната си?

Разбира се, на първо място стои въпросът с качественото образование, което обаче е важно като първа стъпка, важно е и ученето през целия живот - да си ориентиран за това какво искаш и как да го намериш, кето е основна разлика между нашата образователна система и американската, например.

- Какъв е дебатът днес – нови работни места или повишаване на доходите?

Основният принцип е, че трябва да има справедливо заплащане за труда. За съжаление това е субективно понятие и дебатът е труден. Свързано е с личната гледна точка и усещането на всеки човек. Формалното описание на понятието е равно заплащане за равен труд, тоест не бива да има установена дискриминация на пазара на труда по отношение работа-заплащане. Заплащането до голяма степен зависи от структурата на икономиката, от това, какво произвеждаме. Ако произвеждаме само продукти с ниска добавена стойност, няма как да чакаме високи доходи.

- Колко сме близо до гъвкавия пазар на труда?

Това е едно добро пожелание. Все още има много какво да направим за мобилността, която засега е много ниска у нас и трябва да се насърчава, защото е основен елемент от гъвкавостта на пазара. Разбира се, гъвкавостта се свързва и с чисто персонални умения – възможности за бърза адаптация, усвояване на умения и други.

- До кога ще расте безработицата?

В краткосрочен план до края на годината споделяме ревизираната прогноза на Министерство на финансите за ръст в равнището й. Не се ангажирам за прогноза в дългосрочен план.